С поезията сам

Отново сам в нощта, с Поезията сам...
Духа и тялото си искам да й дам.

Но тя е хладна, недостъпна, тя е чужда -
от саможертвата ми просто няма нужда.

Сърцето - дрозд във мрежата на птицелов -
полита, пърха и притихва от любов.

Но тя за друг си мисли, друг поет желае,
нехайник, който с римите й си играе...

Ще моля Недостъпната на колене,
макар да зная, че докрай ще казва "Не".

И тъй, когато ни огрее пак зората,
до първите трамваи аз ще я изпратя.

Ще се завърна в дневната си проза - там
и дух, и тяло без остатък ще раздам.

Въздишка за мъртвите поети

Колко много поети смъртта ни отне

в безогледно бруталните дни!
Те не паднаха никога на колене,
към властта не извикаха: "Помогни!"

Някой литваше от небостъргач,
друг сърцето си крехко взриви.
И след тях - само краткия плач
на ръждиви крайпътни треви...

Кой бакалин ще вземе сега да чете
техните безполезни творби?
Само някое циганче ще изплете
кош от надгробните им върби...