"Радостта е преход от по-малко към по-голямо съвършенство."

                                                            Спиноза, "Етика"

 

 

Имагинерно време под прав ъгъл

 

Разноцветни олющени ръждясали
Паралели и меридиани

На катерушка глобус ръждивата астролабия
Инкрустирана в изумрудена зеленина
Ти си центърът на сферата
Чиято повърхност е никъде
Катериш се към северния полюс
По стълбата диаметър вселената се свива
През обръчите на паралелите
До една единствена точка
Времето стои неподвижно там
Ръждиво и зелено
Шеметното завихряне
На меридианите ни оставя
Все на същото място.

 


Еклесиаст

 

Насред кланица под откритото небе на Африка
В съпровод на слепи музиканти възпяващи касапите
Като лъвове царе на саваната той седи върху трон от стари гуми
Използвани за пърлене на заклания добитък и
Призовава към прослава на Бога като всеки друг
Уличен проповедник Касапите произнасят името Господне
При всяко теглене на ножа Носачите облечени в бичи ребра
Като в богослужебни одежди прекосяват добре омесената
От хиляди крака каша от кръв кал слуз от вътрешности
До багажниците на колите капакът се затръшва царски двери
На олтара с Тайната вечеря в края на пътя на всяка плът

 

 

Работници ІV
(Падналият работник)

 

С отнесена от главата каска врязала в трахеята каишката
Теглеща те към скута на земята ти не си неин син
Петролното поле не е майката земя но ти си полегнал назад
Върху буците пръст оцветени като цветни руди от покриващия всичко
В този изкуствен рай нефтен филм огромни скъпоценни камъни
В безутешна градина на удоволствията було на мидас
Покриващо теб Тенекиения човек на път към Смарагдовия град оттласнат
От изригналото в ступор по гръб със смътната надежда да получиш сърце

 

Ти съзерцаваш в непроизволен непроизводствен миг
На двигателно обездвижване но при запазено съзнание
Състояние от което по принцип си лишен всъщност ти е
Забранено без да знаеш че ти е забранено и си лишен
Едновременно в полуфетална поза и като паднал по гръб
По пътя за Дамаск ти виждаш духа на анаеробното разлагане
На останки от организми смесени с кал погребани под тегнещ
Пласт утайка втечнени от чудовищна топлина и налягане

 

Да избива в пустинята от петролния каптаж
И камъните да не стават хлябове

 


Автопортрет на антибиотик, около 4:30 сутринта

 

Грозен си признай си
Порите ти страдат
Видимо от елефантиаза
Погледни се имаш
Бели косми в ушите
Природата е против теб
Спасението е противоестествено
Само аурата на поет
Или булото на съпруг
Могат да те направят
Поносим на сутринта
Която иде

 

 

Натюрморт more geometrico

Очила часовник
Три презерватива
Сутрешен триъгълник

 

 

Черешова Задушница

 

Защо устата е толкова близо
До смъртта хранопровода
Стомаха лабиринта на червата
Правото черво в линовете им
Кипва натъпкана кръвта на черешите
Продрискването е щастие и лекота
Процесия торбички Била Лидъл
Пени Кауфланд над панелките
Надничат купести облаци
Реактивна следа Чертае отвесно нагоре
Хоризонталата на надземен участък
На метрото Коли за скрап
Напомнят за безутешността на дълбокото.

 

 

Работници І

 

Златната мина е мравуняк
Чиято надземна част е пометена
Отнесена от невиждана и невидима
Приливна вълна оставила чист срез
Чисто сечение откриващо гледка
Към подземните тераси без да се наблюдава
Обичайната паника и суетене след като се отвали
Камък и оголеният живот под него се разбягва

Работниците не бягат макар и загубили
Купола свода над себе си те не са вкаменени
Полегнали в неубедително комфортни пози
Като залетите от лавата в Помпей
Неподслонени те не се разбягват нито се вкаменяват
В застигналата ги внезапна катастрофа една
Дисциплина без Бог без господар осуетява
Спасителното разбягване и вкаменяване

Те работят

 

 

Танкерът

 

Златно и ръждиво морето и корабът

Олекнал в пътя си към последния пристан
Туловището изплувало ватерлинията високо
Над водите оголвайки ребрата на шпангоутите
Набраздени от някогашното обилие на течове
Безутешно навирен носът като на черна триера
На някой син победоносно завръщащ се от лабиринта
На водите забравил уговорката с баща си от радост
Че е победил и отсякъл с кила си бичата глава на океана

 

Това изплуване тази голота античното навирване идат
Да посрещнат края перката се пени наполовина извън водата
Като все още въртящи се колела на преобърната кола
Огромният танкер изпълнен с остатъчни взривоопасни
Газове като аеростат леко навлиза в плитчините излиза
На самия плаж безшумно засяда без дори да обяви
Преди да започне дългото нарязване за скрап за смъртта си
С метално яростно стържене на кила в мекия пясък.

 

----------------------------------------------

 

Из ръкописа "24 стихотворения"

                                                                      

   
© E-LIT.INFO