О, вие младежи, които нехаете за бащината воля и познания за живота и стремглаво се впускате в литературното поприще, докато нотариатът и търговията ви отварят почитани и доходоносни обятия, добре си помислете, преди да вземете окончателно решение.

Където и да погледнете наоколо, все закъсали поети, безпарични писатели, голи като пушка критици.

Не говоря за самоубийствата, защото става тъжно; но само да знаете, в какви бездни отчаяние, в какви позорни тресавища изпадат някои литератори!

Горките хора!
............................................................................................................................................

Тези мрачни мисли ме споходиха, когато случайно попаднах на една дописка във вестника Бъдещето на Трувил-Довил. Цитирам пълния й текст:

ДОВИЛ. - На г-жа Адам, перачка по професия, бе откраднат чифт чаршафи; щетата бе нанесена от неизвестен автор.

Кой ли ще е бил този неизвестен автор?

Не Зола, разбира се! Не Доде, и той не ! Нито пък синът му, чийто прекрасен роман Пламъкът и сянката е в момента в ръцете на всички млади момичета, които наистина не заслужават някой да ги нарича така ! Не X ...! Не Y ...! Да не би оня, как се казваше? Или пък другият, как му беше името?

Ах! Не е лесна работа да се разбере откъде е тръгнала драмата!

Младият литератор дошъл в Трувил за през лятото.

Опитал щастието си в казиното, пропилял си парите.

Пък и кокотките сигурно му помогнали да прахоса скромните си средства.

Пратил писмо вкъщи.

Отговор няма.

На приятелите си.

Същото мълчание.

На издатели, с надежда да отпечатат романа му.

Любезен, но гробен отказ.

Добреq ама лятото минавало : горкото момче дължало пари в хотела, нямало и за връщане.

Веднъж какво вижда на минаване по пътя към Вилер?

В един двор белее простряно пране.

Наоколо жива душа.

За по-малко време, отколкото е нужно да се напишат тия редове, чифт чаршафи стават жертва на поета, чаршафи, които ще му позволят да се сдобие с тъй желаните няколко франка за връщане.

За жалост едно хлапе скрито зад оградата го видяло (това са естествено мои догадки).

Развикало се: - Крадец!

Дотичали селяни нарамили вили.

Нашият апаш е заведен в участъка, а оттам нататък : позор, разправии вкъщи, край на кариерата и т. н., и т. н.
............................................................................................................................

Точно на следващия ден, когато бях прочел за дребното произшествие, имах спешна работа в Довил, при моя верен приятел Обур.

Не толкова от любопитство, колкото от желание да бъда от полза на горкия автор отивам при г-жа Адам, ощетената перачка, и се опитвам да разбера, какво е станало.

Но г-жа Адам не желаеше да чуе за случая или по-точно не желаеше аз да чуя.

Кой й беше откраднал чаршафите, не знаеше.

Напразно настоявах.

Да му се не види ! викам си, сигурно е получила обезщетение от роднините, да уважим мълчанието й.

Старшината от жандармерията запази същата сдържаност ; нищо не знаел за крадеца, нищичко!

Изтичах в служебните помещения на Бъдещето на Довил-Трувил :

- Вижте, скъпи колега, говори се, че някакъв млад литератор бил вкаран в затвора за кражба на чаршафи. За кого става дума ?

Секретарят на редакцията на Бъдещето се опули :

- Литератор ли! Не знам... Какъв литератор?

Показах му дописката, в която се споменаваше за неизвестен автор.

Тогава моят симпатичен колега ми каза, че нещо бъркам и ми обясни, че никакъв писател, прочут или не, не е бил замесен в подобна кражба.

Явно искаше да каже, че авторът на кражбата е незизвестен.

Е, и? Нещо не мога да схвана!

                 Присъедини се към магистърските програми в УниБИТ!

------------------------------------------------------------------------------------------------

Превод от френски : Евгения Динкова

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Алфонс Але
© e-Lit.info Сайт за литература, 2019