Ти като звяр се довери: гората
те приюти - от днес и дом ти стана.
С какво те заплени познатото

на зверове и птици, та се хвана?

В гората се живее ниско долу
или високо на крилете -горе.
Ръмжи ли, или пее твойта воля
от корените до простора!

Но пак ще питам де си: тук ли, там ли?
В подслон, под който тъмна ярост стене,
ще израсте ли на духа ти храма?
Живей! Дано, дано ти е простено!

Че като птица все лети душата
и като звяр ръмжи на пустотата.