откъс

Вчера пак мярнах дрипавата рокля на Черна Мара в тарапаната. Не съм расистка, но тази направо не мога да я дишам. Не заради друго – работохоличка е. Коси цяла година. Наред. И не подбира. Доста млад народ си замина под острието на косата И. Все чисти души. Видя ме, че я гледам и се скри зад гърба на един господин с голяма глава и ланец на късото вратле. И тя не ме харесва, Слава Богу.

Спомням си, когато я срещнах за втори път. Бях сравнително млада вещица по онова време (около 58- годишна) – пълна с новаторски идеи и планове за бъдещето. Влюбена като ученичка в един слаботоков младеж, който ми обещаваше да ме направи звезда (като че ли аз не мога сама да се звездосам). Та, с Черна Мара се сблъскахме в супермаркета. Тя беше наточила косата и слагаше хормони в свинското месо. Да подмамва добрите христиЕни. Беше преди Коледа. Мара тръпнеше от възбуда. На бая народ не му понасят хормоните. Отначало не разбра, че я виждам, но после се вторачи в мен и ми скръцна със зъби: »Кво зяпаш, бе.. . Вампир!» Аз се опитах да защитя честта си: «Не съм вампир! – викам... – вещица съм! И мога да ти избеля муцуната, ако искаш. Стриваш един аспирин в кисело мляко и се мажеш.. ще светнеш като месечина!»... Черна Мара ме погледна обезумяла и вдигна косата... Обаче аз съм пъргавелка! Отскочих настрани и там се случи входът за измерение «Гама».. Хлътнах в него и прекарах по слънчевите му плажове цели осемнадесет години... Като се завърнах в родното измерение, моят младеж вече беше станал като мушмула и звездите му бяха избягали. Изобщо не му се обадих, но завинаги И имам зъб на Мара... Още тогава реших да И скроя кур-капан. .. Абсолютно съм наясно, че не мога да я гътна, но поне мога да я избеля. Като Майкъл Джексън...

* * *

Сега аз и Черна Мара сме на етап Студена Война. Предизвиквам я по всевъзможни начини. Любимият ми трик е да се правя на болна. Тя идва превъзбудена, усещам повишеното ниво на адреналина И, кръжи с нетърпение наоколо и си оплюва брадата. Чака ме да си откача Чи-то от теленото копче във вътрешната част на носа ми и Тя да замахне с косата . Усещам я как вижда блясъка на острието и скъсаните И чепици дори се усмихват. Последният път симулирах ревматоиден артрит. Кьоравата зъболекарка ми беше оставила нещо в изпиления зъб и без да се усети го короняса. Нещото започна да прораства (ще се учудите колко бързо растат неща, забравени в канал на зъб– като гъбки) и ставите ми започнаха да се подуват. Глезените ми станаха като на унгарска кобилка. И стъпалата ми се удвоиха. Отидох при ДжиПи-то и, разбира се, бях изследвана по всички последни викове на модерната медицина. Резултатът беше обявен в присъствието на Черна Мара – ревматоиден артрит, който уврежда сърцето ми. Мара изпадна кажи-речи в делириум. Забелязах как мършавата И черна муцуна посветля поне с два тона. Дори Нещото в Отровният Ми Зъб се изуми, леееко надигна короната си и си показа носа навън – олигавено като конец за шиене, който се опитва да влезе в тясно иглено ухо... Хванах го за носа и рязко го дръпнах. Наивно и глуповато Нещо.. Нищо, че расте... Сложих си го в кибритена кутийка за сувенир и го складирах при останалата меморабилия, в бюфета на баба ми Кифляна. Там има сувенири още от нейната младост. Аз съм кръстена на нея – Кроасон (осъвременен вариант на Кифляна)

И двете си поделяме къщата. Баба ми е по-възрастна от Стария Завет, мисля. Никога не съм я питала на колко години е, защото старите поколения вещици много се дразнят като се заговори за възраст... Чакай, че се отплеснах..

След като прибрах Нещото от Зъба на място, където няма да ме подува, глезените ми се върнаха в изходна позиция и стъпалата ми спаднаха. Отидох отново в болницата за изследвания и светилата на науката бяха на върха на щастието, че са намерили илач за лечение на ревматоиден артрит – МетоТРЕСКАТ. Бяха ми го изписали , но аз така и не го пих ни веднъж... Не им казах, де. Не исках да помрача щастието им. Черна Мара придоби незабавно сивкав оттенък. Скоро ще трябва да си сменя снимката в паспорта.. Иначе ще види пътуване във Времето през крив макарон. От това последно съприкосновение , Тя определено ме отбягва. Държи на тена си жената! В крайна сметка, всяка уважаваща себе си мадама трябва да държи до някаква степен на външния си вид... Когато вчера мярнах Черна Мара в тарапаната, Тя имаше намерение и да прибяга до солариума. Прочетох го това намерение в бездънните И очи. И знаех къде да я намеря, но точно вчера не ми беше ден да я избелвам.

Имах си достатъчно друга работа...

* * *

Точно вчера котаракът ми не се чувстваше добре,а е още млад. Горе-долу сме набори. Когато бях на седем години, го намерих на улицата в родното ми измерение. Моментално разбрах, че това е Моят Котарак – сив, с бяло лигавниче и бели ботушки, а гласът му леко дрезгав като на един певец от същото измерение.. Забравих му името на този певец, хич ме няма с имената...

Моят Котарак току-що беше изгубил майка си, която отлетяла в неизвестна посока, а той не можал да я последва. Беше останала само кожата И. Преди полет всички котки си събличат кожите за да не ги повредят при пътуването. Понякога обаче не се връщат и кожите им изсъхват от дългото чакане. Та тогава не беше ясно дали на Моя Котарак майка му ще се върне. Кожата И беше още топла, но аз бях прекалено млада и си помислих, че тя го е изоставила завинаги. Прибрах малкия и го нахраних със салата от краставици. Той ядеше като невиждал и опашката му се виреше нагоре като знаме. Нарекох го Знаменосец. Баба ми Кифляна се опита няколко пъти да го прекръсти, но той категорично отказваше. Явно съм налучкала рожденното му име. По интуиция. Знаменосец е най-добрият ми приятел и от вчера не се чувства добре. Предполагам, че нивото на нитрати в краставиците е превишило много пъти допустимата норма, а той обожава краставици. Ако аз не му сервирам краставици – краде ги от пазара. Многократно го предупредих, че не бива да се доверява на големите производители, но той – не, та НЕ! Ще се наложи да садя краставици в друго измерение, където климатът позволява да растат целогодишно. Опитах се и при тукашните условия и ги направих да виреят при минусови температури, но когато ги откъсна са замразени и Знаменосец си троши зъбите в тях.

Когато вчера мярнах Черна Мара в тълпата и не И обърнах необходимото внимание, това беше защото имах среща с Михал – Лечителя. Трябваше да ми даде една рядка субстанция за лекарството, което приготвям за Знаменосец –АНТИНИТРАТИН. Тази субстанция е нелегален внос от измерение ОМЕГА и се извлича от корените на едно растение, наречено ТОДИТНА. Михал се снабдява с нея по неведоми пътища, защото ТОДИТНА е забранена от официалните власти, тъй като нарушава балансираната популация в тяхното (реапективно - нашето) измерение. Популацията тук не може да превишава 1 милиард души (включително и домашни животни), защото изтънява границата на измерението и митницарите имат много проблеми с нелегално преминаване отвън навътре и отвътре навън. Това, разбира се не засяга нас вещиците и вещерите, защото нашето КПП е открай време неохраняемо, ние просто се дематериализираме при такива пътувания.