Беленският мост
Когато Беленският мост беше готов, Мидхат паша отиде да го види и оцени. Голям ден беше това, стече се много народ. От Русчук пристигнаха чуждоземните консули, всички гледаха и се дивяха на туй, що бе сътворено. То не бе просто мост, то бе майсторски издигнат и украсен градеж. Дължината му достигаше 276 метра, беше широк тъкмо четири каруци една до друга да минат по него. Целият беше облицован с изкусно обработен варовик, а преливниците му бяха оформени като отворени и затворени прозорци. Основните стълбове Уста Колю беше украсил с изработени собственоръчно от него фигури на лъв, лебед, грифон и нимфа. Валията беше смаян от хубостта на новия мост, но повече го интересуваше здрав ли е, ще издържи ли на натоварване, затуй бе наредил да докарат две батареи оръдия от Русчук. Сега те трябваше да преминат през моста, та да се провери, колко са здрави устоите му. Уста Колю спокойно прие това изпитание. Само рече на Мидхат паша:
– Както ти казах, паша ефенди, с живота си отговарям за здравината на моста, затуй ще застана под него, доде преминават оръдията.
После отиде и нагази в реката, та застана под моста, баш по средата му, дето е най-опасно да се срути един мост, ако не е граден както трябва. Всичкият насъбрал се народ затаи дъх, докато тежките оръдия преминаваха по моста. Уста Колю Фичето стоеше под него и спокойното му изражение не издаваше никакво притеснение.
Когато всичко премина, той бавно излезе от реката и пак се качи на моста. Мидхат паша клатеше одобрително глава. Доволен беше от туй, що бе сътворил този самоук български майстор, но имаше някои неща, които не му се съвсем понравиха.
– Ашколсун за майсторлъка ти, Уста Фичеолу! За всичко си помислил, всичко си пресметнал. Спази думата дето даде, затуй ще бъдеш богато възнаграден с 50 000 гроша, с орден „Меджидие“ и със земя до Самоводската чаршия в Търново. Но ако питаш мене, май повече заслужаваш да ти издигна бесилка по средата на моста, зарад тия лъвове, с които си го украсил, щото ми е от ясно по-ясно какво искаш да речеш с туй!
Ала повярвал в златните ръце и остър ум на българина, Мидхат паша не само че не издигна бесилка, а му поръча да съгради още доста други големи градежи в Туна вилает.
За този мост се разчу не само в Османската империя, но и в странство. Австрийският пътешественик и учен Феликс Каниц удивен описа и моста, и майстора му в своята книга „Дунавска България и Балканът“.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Кръстева, М. Градежът, Знаци, Бургас, 2020, с. 112, ISBN: 978-619-749-734-2.
-----------------------------------------------------------------------------------------
© Мина Кръстева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2020