Бяла мараня беше забулила полето. Житото, напращяло от сила, чакаше жътвата. Цялото село тръпнеше в очакване на онези дни, в които полето се огласяше от песни, блестяха сърпове и бели ризи, прилепнали по кръшните момински тела.

Само една девойка беше нажалена всяка година по това време. Яна, най-хубавата, имаше някаква слабост в нозете си. Ходеше, напета мома беше, но бързо се уморяваше и трябваше да почива. Техните не я пускаха на нивата, а тя само навеждаше очи, изпълнени с тъга.

Но сега нещо се беше променило.Едни мъжки очи се спираха на нея и я следваха. Игнат беше от онези селски ергени, дето не се натрапват- кротък и отстъпчив. Но щом Яна се появеше, ушите му пламваха, а очите се пълнеха с влага. А тя, милата , усещаше сърцето си, сякаш ще изскочи. Тази година се реши да послуша заръките на баба Айше, дето лекуваше от всякакви болежки.

Беше заръчала рано сутрин по Еньовден да отиде на полето и да набере от всички билки, с росата по тях, да ги скъта до сърцето си и да свари чай от тях, както и да дари една малка китка на първия срещнат по пътя си…

Будеше се на всеки час през нощта срещу Еньовден- от вълнение. Измъкна се от постелята още в полумрак.С усилие стигна до полето. Почина си и после целуваше всяка билка, преди да я откъсне. Беше като замаяна от аромата им и дъхащата земя. Започна да мисли за китката и първия срещнат. Баба Айше беше казала, че този човек ще донесе изцелението. Яна изведнъж се сети, че днес всъщност е летният Игнажден и се развълнува…

Закичена и освежена, тя не усещаше умората в нозете си. Билките сякаш й дадоха криле.

Беше започнало да просветлява. Изведнъж видя насред пътя, че някой се задава. Стори й се с ореол от неземна светлина.

Малко уплашена, тя приготви китката. „ Човек ли си, Бог ли си, светлина ли- ти си ми избавлението.” Така си мислеше тя и не усети как се затича към една топла прегръдка. Прегръдката на Игнат. А тя, притихнала като птиче, му подаде китката си.
Усетила сякаш Божията ръка, Яна притискаше билките до сърцето си и вече знаеше…ще я спаси чудното биле на Любовта!

-----------------------------------------------------------------------------------------

© Радка Атанасова-Топалова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021