Вярностно

Животът пак си продължава непрестанно,
все тъй безспирно продължава и смъртта.
Едни от нас достигат до чина "Осанна”,
а други - "Разпни го”.
                                  Какво за любовта?

Тя винаги остава жива и желана,
осъждана или с възхвали до възбог,
или пък принизявана до,,за прехрана”,
но коронясва тя човека в най – висок.

О, да! Оплювките ги знам: какво по-ново
за смърт, живот, любов съм казал и открил?
Кажи ми, брат – постарому с Балканджи Йово
за вяра в тях ти би ли се
                                          непреклонил?

Недилематично

Искам си живота –
този преди теб,
в който всяка нота
имаше си темп,
с тежест, с подреденост,
даже с точен цвят
с лековата леност –
прост като плакат.

Но превзе отскоро
моя тих живот,
после с гръм отвори
,,клетката на скот”,
както ти нарече
дните ми преди.
От получовече,
казваш – мъж гради.

Но от вчера, Боже,
нямам собствен миг –
вече съм велможа
или твоят щик?
Е, какво да искам:
с Ева – или без?
...Ще поема риска
да живея в смес.

Зрително

Какво ми има на очите
над теб, че виждат ореол?
Наплисках ги и са измити –
сега те виждат на престол.

Разтърквам ги – дали присънка
не са на феята с крила?
Окажат ли се пак в издънка
ще си закупя очила.

Дано такива да ги има –
да зрат отвътре и отвън.
Ако си пак неповторима,
наяве е ведно с насън.