Черно кафе

Черно кафе за едно ускорено сърце,
Черно кафе против уроки и самота.
Усмивката ти изненадващо пристига

Малко преди уханието на магията наречена
„Кафе”!
Сякаш се плашиш да не забележи свеътът
Твоето творение.
Остави джезвето още малко върху
Бавния огън!
Нека изчисти изгнилите ни души
И остатъка от скуката.

Преходна изповед

Потърси окончанията в плетивото,
В гънките на времето!
Потърси своето отражение в очите
на другите!
Не спирай да търсиш своята изгубена
Звезда...
Или пък метафора в ежедневните
злобни слова.
Текстът е преходен, ти също.
Остава само любовта, по-тежка дори от
Смъртта.
Къде ли са се изпарили всички комплименти
Наоколо?
Къде ли се намира отговорът на поредните
Въпроси,
Свързани с джаза и мюзикъла:
„За няколко гроша”... и още нещо.

* * *

Не помня откога не съм виждал синьо небе!
Небе, което да отразява моите мечти
И въжделения.
Небе, щедро с огромно слънце.
Не помня да си спомням думите на
Вятъра, същия, който отнася поредните
Изповеди.
Вятъра, който оценява твоите разбунтувани
Коси.
Сбогувай се с утрото!
Посрещай залеза като добра воля
за ново прераждане!
Избери между две съдби,
Между два езика да твориш,
Да кървиш, да разказваш и да съживиш
Заспалите страсти на деня!
Избери между песента и куршума,
Между главната буква и точката!