Роденият на 18 октомври  1946 г. Кънчо Атанасов е единственият виден търновски белетрист, направил пробив в българското кино в края на 70 – те години на миналия век.

 

Той се реализира пълноценно като сценарист,  постигайки рядко срещан актив за социалистическата ни кинематография – за  три години успява да пласира три сценария!

 

Рекорд, на който и тогава, и в бъдеще ще завиждат корифеи като Павел Вежинов и Александър Томов.

 

Естествено трите сценария не са равностойни, темите са свързани с нравствените дилеми на съвременника, миграцията и опазването на обществения ред.


Реализирани са  от различни постановчици, със свой натюрел и представа за пренасянето им на екран, въпреки че белетристът не може да се оплаче – и трите му литературни опита в киното са заснети без драстични режисьорски намеси.


Най – скромен като качество е безспорно „Строгият от квартал „Акация”, заснет през 1979 г. от Никола Любомиров и пуснат на малкия екран за празника на народната милиция на 10 септември същата година.

 

Това е типично поръчков „милиционерски” филм, с главен герой старшина Николов – строг, но справедлив милиционер, с патриархални разбирания за морал и чест, уважаван в квартала си и естествено имащ противоречия и търкания с подрастващата си дъщеря

.
Днес филмът би представлявал интерес да се гледа най – вече заради това, че е сниман в Търново, а и за да се проследят взаимоотношенията между баща и дъщеря.


Досьо Досев е хазартен, но успешен избор за ролята на старшината, докато Татяна Александрова просто маркира присъствие на млада девойка с неустановени представи за живота, който я заобикаля.


От филма си спомням носталгичната музика на Александър Бразицов , търновските улици, заснети с топлота и любов от оператора Стефан Алтъпармаков, както и присъствието на Досьо Досев, добър характерен актьор, получил най – сетне шанс за изява в нестандартна главна роля.


„Живи хора” е заснет в документален стил през 1979 и представен на малкия екран на 9 април  1980 г. от Веселина Геринска.


Той е в края на миграционната вълна, фиксиращ последните искрици живот в типично българско умиращо село, платило дан на изселването към града

.
Кънчо Атанасов е безкомпромисен реалист, отлично познаващ хода на процесите, течащи пред очите ни.


На него не му остава друго, освен да регистрира крайния резултат – селото обезлюдява, животът замира, старците са оставени на доизживяване.


Атмосферата е елегична, животът като че ли е загубил своята привлекателност и перспектива, а героите  Кърчо, кметът Постол, Велика приемат предизвикателствата му с философската извисеност на народни мъдреци.


И не всичко е съвсем безнадеждно.Кърчо свързва живота си с Велика, за да осмисли своето самотно съществувание, а идва и екип, който снима телевизионен очерк.


Пребиваването му в селото е извор на силни емоции и преживявания за старците, между телевизионерите  и местните жители се установяват допли и дружески отношения.


Накрая заснетият очерк е показан по тв пред погледа на цялото село , предизвиквайки радост, гордост и възторг.

..
„Живи хора” минава тихо и незабелязано на малкия екран, той никога не е излъчван отново  и е напълно непознат за днешните зрители.


Най-голям успех като сценарист Кънчо Атанасов постига при екранизацията на своята повест  „Покрив”, по която  написва сценарий, реализиран от Иван Андонов през 1978 г.


Филмът се появява на голям екран на 22 май 1978 г.


Гледал съм го като ученик – бригадир, а и по – късно при излъчването му по Канал 1 и мога да кажа, че винаги е предизвиквал силни чувства в мен.


Това е страстно и безкомпромисно написан сценарий, разкриващ както корупцията в тогавашния стопански апарат, така и далаверите, които редовия българин трябва да върши, за да си построи собствен дом.


„Покрив” излиза в разцвета на развития ни соц, подплатен с реекспорта на петрол и оръжие.


Тогава у нас е модерно да се критикува неоеснафа, като продукт на „малката правда”.
Човекът от низините, който е ловък и комбинативен и търси начин да постигне  допустимия жизнен просперитет , е осмиван от Георги Мишев и Станислав Стратиев.
Кънчо Атанасов подхваща същата тема, но в малко по – различна гама – на суровото и безкомпромисно разкриване парадоксите на нашия делник, в която тематична насока малко по – късно ще продължи само Георги Богданов с легендарната си повест „Златната река”, филмирана с много любов от Иванка Гръбчева през 1983 г.
В „Покрив” се чувства пулса и аромата на истинския живот, героите му са страстни и непосредствени, конфликтите – завладяващи и актуални, диалогът  - лаконичен и жизнено правдив.


От филма съм запомнил тържеството на еснафска стихия, заснето леко отстранено от оператора Виктор Чичов и неподправената действителност, поднесена вдъхновено от режисьорската палка на Иван Андонов.


„Покрив” печели и с нестандартната любовна история на Кирил и жената на Мургавия, като никога няма да забравя лупингите из полето, които прави шофьорът на самосвала  - Петър Слабаков, изживяващ с жената на Мургавия – Пепа Николова кратките мигове на откраднатата си любов.( Кошмарната подробност е, че  по време на снимките  край село Шипково на тази сцена Слабаков и Николова преживяват ужасна катастрофа, при която няколко пъти се преобръщат и се мятат в близкото дере!)
На финала, в унисон с житейската правда, фалшивият морал печели победа и заедно със завършения строеж укротеният Кирил се прибира при своето семейство и съпругата си Мария – Мария Статулова.


„Покрив” е най-успешният и популярен филм, заснет по сценарий на Кънчо Атанасов.


Той печели наградата на критиката на кинофестивала на българския игрален филм във Варна през 1978 г.


Филмовите специалисти са благосклонни  към усилията на кинодраматурга.
Неда Станимирова в „Покрив”, сп.”Филмови новини” , год.XXIV, бр.6, 1978, стр.7 отбелязва : „И ето, че тази заявена в първите два филма творческа платформа на режисьора (Иван Андонов – б.м.) тук вече се осъществява по най – цялостен и категоричен начин – благодарение както на усъвършенствалото се негово майсторство, така и на богатия откъм жизнени наблюдения материал, открит в повестта на младия белетрист Кънчо Атанасови,  транспониран в пълноценна кинодраматургия с активното участие на Боян Папазов.”


Предполага се, че след такъв успешен старт, пътят на Кънчо Атанасов ще бъде най – малкото отворен за реализацията на другите му сценарии.


Така и става, но за съжаление следващите му два филма имат много по – скромен обществен резонанс и зрителски успех, което донякъде стъписва кинодраматурга и спира напора му да стане приемник на Мишев и Стратиев.


След релазицаията за тв театър на пиесата му „Хартиеният човек”(1986) Кънчо Атанасов прекъсва контактите си с филмовия център и БНТ.


Завинаги.


От дистанцията на времете вече е ясно, че от това са загубили и самият той, и родното ни кино, изпуснало един вече утвърден, самобитен  и талантлив сценарист.

 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

..
*"Хартиеният човек" е на постановчика Георги Аврамов.

                                                                                                        

   
© E-LIT.INFO