Пътуване към себе си и правдива равносметка е новият роман на Владимир Зарев „Объркани в свободата“. Той е всъщност компендиум на постигнатото от него като белетрист в неговия най–зрял период от последния четвърт век. Продължение на усилията му от трилогията му „Битието“ и на духовните терзания и търсения в
„Поп Богомил и съвършенството на страха“, с неизбежните маркери на Реката - Дунав и на обичания Бдин – Видин.
Търсенето на отговори на каверзни въпроси, осмислящи съществованието ни – достойни ли сме за своята мисия на този свят, следваме ли Божиите повели и дали в стремежа си да бъдем абсолютно свободни не се съгласяваме доброволно да бъдем несвободни?
В този аспект пандемията е лакмусът, скенерът на съкровените емоционални пориви и
копнежи, илюзии и комплекси на героите на повествованието.
Двете сюжетни линии органически се допълват и не затормозяват възприятието на романа.
Ръкописът „Объркани в свободата“, написан от приятеля на радиожурналиста Петър Михайлов - професорът по история Павката, напоително и обстоятелствено осмисля не толкова и само действието на исихазма, колкото подлага на критичен анализ неговата същност и амбиция безмълвно и в уединение да се познае Бог и да се достигне до мечтаната Таворска светлина, тогава, когато Балканите стенат под османски гнет и е нужен съвсем друг тип житейско поведение и когато човек, пък бил той и монах като отец Йоан, трябва да намери смисъл за достоен живот, след като дълго е търсил път към Бога, осъзнал е, че има все по-малко вяра в себе си и въпреки това продължава към собственото си самоусъвършенстване, което непосредствено го води и до неговата гибел.

Йоан, героят на ръкописа, е ярък и правдив характер.Той е и правдотърсач, и боголюбец, и постоянно тревожещ и терзаещ се. Той е наследникът на Еньо – Теофил от Емилиян – Станевия „Антихрист“, без да влиза в противоборство с висшата духовна власт, но все така изтъкан от противоречия и съмнения.
Съвременната част разглежда объркания живот на интелигента Михайлов от столицата, притиснат от пипалата на Ковида, изпаднал в кризисна ситуация, свързана с принудителното равенство, водещо до посредственост и подчинение, заплашващи да погребат и собствения му подреден живот.
Зарев добре познава своя герой, тъй като е негов алтер его и за пореден път размишлява за развращаващата власт на парите – милиардерът Петър Иванов, зад който се крие добре познатия олигарх Васил Божков и за лицемерието и подкупността на нашите управници, окрадили и продължаващи да лъжат нещастния ни народ.

За разлика от средновековния ръкопис, чието действие се развива през XV век, съвременният разказ няма трагичен финал, бракът на Михайлов е спасен с усилия и семейството посещава дълго лелеяната Португалия. Този уморен и изстрадан хепи енд е логичен и необходим за сюжета. Не би трябвало всичко в нашия и без това труден живот да завършва мъчително тежко и безнадеждно – все пак следва да има и светлина в тунела.
Зарев пише своя роман трудно и бавно,но със знание и професионално майсторство,
обединил в себе си любимите му теми за властовите съблазни,свободата и единството на световната история.
„Объркани в свободата“ се чете с наслада и се поглъща като любимото на Петър Михайлов мерло от Старосел. Романът е свидетелство за добрия професионален тонус на Владимир Зарев, който демонстрира изящество и стабилност и в двата пласта на опуса, без да допуска куриозни гафове или излишни самоцелни жестове.
„Объркани в свободата“ дооформя облика на големия романист, представяйки ни го в неговата най–добра светлина.

Владимир Зарев, „Объркани в свободата“, 310 стр.,2022,Пловдив, изд.къща „Хермес“,
отг.ред.Валентин Георгиев

-------------------------------------------------------------