010083Професор Анчо Калоянов или Дон Кихот, който цял живот се бориПремиера на книгата „Анчо Калоянов. Литературна анкета” от проф. Иван Станков в Русе

Издателска къща „ХЕРМЕС” избра добър повод да отпразнува в Русе 5-та годишнина от създаването си. На 21 март 2017 год. в книжарница „ХЕРМЕС” – Русе, се състоя премиера на книгата „Анчо Калоянов. Литературна анкета” от проф. Иван Станков. Собственикът на Издателска къща „ХЕРМЕС” Стойо Вартоломеев, който е и редактор на книгата, приветства почитателите и приятелите на двамата професори от Великотърнвоския университет „Св. св. Кирил и Методий” и изясни историята на създавнето на литературната анкета. Част от нея е отпечатана в Юбилейния сборник по случай 70-годишнината на проф. Анчо Калоянов. Този първоизточник е допълнен с още въпроси и с преднамерена авторска част на проф. Калоянов, наречена „Пътеводител”. Тя съдържа „разказани фотографии”. Стойо Вартоломеев изказа своето задоволство от професионалзма на проф. Станков, който е спазал изискванията за провеждането на литературна анкета.

Професор Иван Станков започна своето представяне с думите, че трудно може да се каже за човек, учен и белетрист, преподавател в университета, какъвто е проф. Анчо Калоянов, пред публика, която много добре го познава. Присъстващите го знаят, защото по-голямата си част от тях са били негови студенти и са чели научните му трудове и литературни творби. Казано с думите на Станков, те са „произведени” като хора от Анчо Калоянов, с когото съдбата блакосклонно ги е срещнала. Проф. Станков припомни представянето на Александър Балабанов от Елин Пелин, който е казал, че предсавайки го ще говори за себе си. Авторът на анкетата също акцентира, че говорейки за професор Анчо Калоянов, ще говори и за себе си. Той определи проф. Калоянов с Рицаря на печарния образ, който без да е печален, цял живот се бори с вятърни мелници. Ученият етнолог „става един от малкото историци на ненаписаното, ограбеното и подмененото българско време”. Анчо Калоянов първи написа „Българска митология”, във време, когото това звучеше като научна ерес. Белетристът осмисли и пренаписа историята в романовия триптих „Димитър Злочести и войводата Патрев", "Див огън" и "Девети". В тях той честно и неподправено художествено пресъздава събитията в три кризисни точки в съвременната ни история – 1876, 1923 и 1944 година. Писателят влиза в диалог с големите разказвачи Йордан Радичков (автор на псевдонима му), Васил Попов и Йордан Вълчев. Помни на живо и Емилиян Станев. Професор Станков сподели, че по време на представянето на творчеството на Анчо Калоянов из културните пространства на България, той е бил Санчо Панса, който непрекъснато е „бръщолевил” и се е чувствал „уютно под заслона на думите” на Калоянов. След това обаче, когато започнал да пише, той се е чувствал аристократично като Санчо губернатора. Професор Станков прочете трите страници „Наместо предговор”, които са единственият негов текст. Той завърши своето представяне като перифразира думите на любимия ни преподавател Николай Звезданов (Вечна му памет), който след издаването на 12-те тома на Достовески казва: „Аз се ожених за Достоевски”. Иван Станков пък рече: „Аз се ожених за Анчо Калоянов, след няколко годежа”.

Професор Аначо Калоянов метафорично се представи след пенсионирането, като чевек, който стои на брега на една река, но няма нито въдица и прът и ако мине злятната рибка не може да я улови. Усетих колко много митология и магия има в думите на мъдреца от Бъзовец (родното село на Анчо Калоянов), митология, която населява не само научните му дирения, но и разказите и романите му. Проф. Калоянов припомни, неспоменавания от историциге факт, че по времето на Византийско робство, северна България е била свободна. Той не пропусна да обсъди и любимата му тема за българската Патриаршия през средновековието. С твърдост и убеденост проф. Калоянов твърди, че според нашите извори архиепископ Йоан Екзарх е бил патриарх. Но в науката какво ли не правят, за да приемат това схващане, както и „въпроса за комитофулите и значението на поп Богомил”. „Поп Богомил – според него - е една фикция и богомилите са фикция”. Професор Калоянов поясни, че проф. Иван Станков е достойният да направи литературната анкета, не само, защото познава неговото научно дело и художествено творчество, но и защото е бил в Бъзовец и познава духа на мястото и духът го познава. Пил е на оброчния камък, на който има грозд. Именно този дух озарява Иван Станков в магическото общуване и проникване в светая светих в битието и творчеството на проф. Анчо Калоянов.

 

------------------------------------------------------------------------------------------

© Никола Бенин
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017

   
© E-LIT.INFO