Клетъчно равнище

Никак не харесвам, не обичам
разновидни, даже златни клетки.
Може и с това да съм типичен,
но на рая не вървят решетки.

Блясва ми в ума един учебник,
през годините ми позабравен –
явно нечий днешен съм наследник,
но и аз от клетчици направен.

Това, което остава

Обмислях дълго. Страдах и кандисах, срам–не срам,
от дядо ми наследствената нива да продам,

но не защото я намразих или за интрига –
пари ми трябват спешно.Ще издавам своя книга.

Ще ми прости ли дядо днес от вечния си дом,
или, обръщайки се в гроба, ще ме смята гном,

защото я орал и с врази бил се е за нея,
а аз, наследник негов, кекав, няма да я сея,

защо не съм научил аз най-важния урок,
че от земята своя по – голям е само Бог?

…Земята не, а думите остават във забрава.
О, дядо мой! Написано, и словото остава.