откъс

 

А

кой

ще ми

разкаже

как ли са

построявани

пирамидите от

каменни грамади:

дали не са камари

скелети на същества,

подмамени да рискуват

в един миражен лабиринт,

за да открият съкровището

на трайността сред тия води

и пясъци, прииждащи на времето,

тъй както надеждите ми понякога,

щом се решат в пустинната душа да

дирят богатства баснословни, оставят

там своите кости като зидове последни

пред излаза към въздуха, към светлината?

 

 

И

тъй

всеки

по-горен

е стъпил на

тези под него.

Тежко е на най-долните.

Пукат техните кости и прешлени.

Но по-често пирамидата стои на върха си,

тогава целият товар пада само върху една глава.

 

 

Ако

ги сложим

легнали, ще може

да ги ползваме спокойно

било за стълба, било за лобна скала

или просто за наведена равнина, по която

да тикаме каменни блокове за нов пирамиден строеж.

 

 

В такъв случай някой

би казал, че най-стабилни

са пресечените пирамиди. Нищо

подобно! Те са само разкрити кариери

за построяване на други, чужди пирамиди.

 

 

Две

еднакви

пирамиди само

се съединяват, докато

при всеки друг случай едната

ще загуби върха си и направо ще се

получи отломък жалък, със колкото и ловък

удар да са се познали чук и камък.

Фигура от корк и желязо добре

би се справила, но само

като шамандура

във бурно

море.

 

 

Какви

движения са

препоръчителни за пирамидата?

На пръв поглед най-полезни са тези около собствената ос, но

тогава тръгва донос след донос, че пирамидата станала

конус. Другаде пък опитват около основата да се

въртят, но и там има пречка непреодолима:

върхът като каубой в прерия трябва

да лети по самата периферия –

положение крайно тъжно

за тази длъжност.

Практиката

само,

о,

само

практиката

сама го потвърди

движението около върха

като единствено добро. Върхът

леко врата си да помръдне и цялата

пирамидна маса се понася, полита, ако не е

предварително проядена от лабиринти, засилва се

край него в порив, инерцията симетрична фигура чертае,

която към средата изтънява и при най-малкото разцентроване

точно тука, върху самия връх,

се образува

дупка.

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Марин Колев, "Исо със оси", ИК "Стигмати", София, 2000