Лятна снимка

Днес прането изпръхва

изведнъж, на момента,

и градът си отдъхва,

цял във злато и мента.

Светлината узрява,

зачервена и сочна,

и следобедът става

за запомняне точно –

ето босите лапи

на детенце в количка.

Ето цвят, който капе.

Ето свят.

Ето всичко.

Къщи в мрак

Къщите се сместват и наклякват

с охкане и гукане край пътя.

Между тях минава бавно мракът

и внимава да не ги настъпи.

Керемидената перушина

с мека длан докосва и приглажда.

За да могат да си отпочинат

ги успокоява и разхлажда.

Шушнат и разгъват аромати

сребърните жилави смокини.

Къщите въздишат в тъмнината

и сънуват минали години.

Слягат се стените омаляли,

и насън пердетата им трепкат.

По стъклата тихичко ги гали

мракът с кадифените си клепки.

***

Постоянно си казвам -
февруари е къс.
Под снега се показва
мокра, рохкава пръст.

От студения въздух
освежен, изтрезнял,
понеделник се хлъзва
в мека весела кал.

Посивял и измачкан
заскрежен акварел.
Даже аз да съм мрачна -
февруари е смел.

Ето, дните порастват -
с по една капка чай.
И тъгите зарастват.
И студът има край.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Мария Донева, "Магазин за обли камъчета", ИК "Жанет 45", 2011