Лятна снимка
Днес прането изпръхва
изведнъж, на момента,
и градът си отдъхва,
цял във злато и мента.
Светлината узрява,
зачервена и сочна,
и следобедът става
за запомняне точно –
ето босите лапи
на детенце в количка.
Ето цвят, който капе.
Ето свят.
Ето всичко.
Къщи в мрак
Къщите се сместват и наклякват
с охкане и гукане край пътя.
Между тях минава бавно мракът
и внимава да не ги настъпи.
Керемидената перушина
с мека длан докосва и приглажда.
За да могат да си отпочинат
ги успокоява и разхлажда.
Шушнат и разгъват аромати
сребърните жилави смокини.
Къщите въздишат в тъмнината
и сънуват минали години.
Слягат се стените омаляли,
и насън пердетата им трепкат.
По стъклата тихичко ги гали
мракът с кадифените си клепки.
***
Постоянно си казвам -
февруари е къс.
Под снега се показва
мокра, рохкава пръст.
От студения въздух
освежен, изтрезнял,
понеделник се хлъзва
в мека весела кал.
Посивял и измачкан
заскрежен акварел.
Даже аз да съм мрачна -
февруари е смел.
Ето, дните порастват -
с по една капка чай.
И тъгите зарастват.
И студът има край.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мария Донева, "Магазин за обли камъчета", ИК "Жанет 45", 2011