Цяр
Промъква се студът като крадец,
пристъпва тихо, тихо, по терлици,
забръсква сняг и с кротичък ветрец
снежинки вплита в твоите къдрици.
Красива с тях искриш –къде ти студ!
Не вън, а в мен вихрушка след вихрушка.
Подслон, и то какъв – във твоя скут!
Събуждам се с… на устните стреснушка!
Да я лекуваш съм в копнеж сега.
По-силен от целувка цяр все няма.
Дори наяве да съм под снега –
С целувката – от скута влитам в храма.
11.04.2011 г.
Летба
…И в някой миг и аз ще си замина –
въпросът е дали ще отлетя
или във нанадолната кабина
ще бъда гушнал черните цветя.
А да живея по средата – мида:
с капак отгоре, и под мен капак,
В очакване на Божия Тевида?
И без Иван-Димитровски байряк?
Е, как сега това да го преглътна –
ако го знаех, щях да съм светец,
и дирята след мен по-звездопътна.
Но знам,
че с думите
си бях летец.
27.08.2022 г.
Триада
Нека кожата ми да дерат,
кокалите ми да чупят.
Няма да превия някак врат
и да кривна своята пътека.
Да ме разпнат и на кръста, крив,
да ме изгорят дори на клада –
свобода с любов ще любя жив:
и
в
това
е
моята
триада.
19.08.2022 г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Иван Димитров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022