Ако реша да те поканя в тая жега,
в мазето на душата ми,
да носиш интуицията си
като фенерче в тъмното,
докато обирам паяжини преумора,
да гледаш пред краката си,
докато завивам в страшното
и стъпките ни няма да се спъват,
защото по ъглите на усмивката ти -
Знаеш ли? - растат кипариси,
а дланите ти нося като книга.
Зад скърцащия стар капак
на кадилак отсреща ми
ауспухът рисува облаци
като запалена хавайска пура,
миризмата му на обгоряла
страница ми спомня реплики
от "Кръстника" и Буда, но ти
не бързай да пристигаш днес -
душата ми е още на бродюра,
където само орехът с листата си
облича в сянката на пеперуда
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Димитрина Тончева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022