Из "Сълзите ми по ранните треви"

030091 Вледеняване

Ти не живееш, а гориш,
докато други просто съществуват.
Дори когато мен делиш
със някой, който само ме бленува.

Като светулка във ръцете ме пое,
да трепкам, озарявайки ти мрака.
Така и моето сърце прие
решението да стои и да те чака.

Пътят е неравен и трънлив –
той такъв е за сърца несретни,
но ще ти дам, дори и да боли,
оцелялото в ръцете ми бездетни.

Огънят остана след тебе да гори,
но ще угасне той заради очите слепи,
а сълзите ми по ранните треви
ще се превърнат в лед. Като сърцето.

Оглдало

В паничката
на просяк
се оглежда
милосърдието ти.

Ти дайде

Ти дойде,
но беше подранила.
Не бях готов за пролетта,
която разцъфва в клоните.

Утро

Мракът дълго притискаше града,
докато бдях над съня ти.
Чаках утрото да се роди.
То изгря между клепачите ти.

-------------------------------------------------------------------------

Иванов, Г. Сълзите ми по ранните тревив. КВЦ, София, 2021, с. 64, ISBN: 978-619-249-025-6.

-------------------------------------------------------------------------