Последните сълзи на есента –
милувка сладост, късно подарена –
преди в дъжда от скръб да изгорят,
сънуват хоризонт от слънчогледи.
За онова, което те мълчат,
не могат да разказват ветровете.
Горчивата целувка със земята
надмогнали,
в мъглата светят.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Йорданка Гецова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2020