В памет на Яна Язова

любовта си има име...

Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак:
“Тук има само ад, върни се наназад!”
„Плътта“, Яна Язова

връщай се назад в мислите...
гласът на разума повтаря.
така ли ще живеем - мислено...
(плътта за него е поквара).
не слушам благородни намеци,
с които вечно ме съветват.
сърцето ми се храни с пламъка
и в него няма нищо грешно.
потайно пцвете е поникнало
от виковете ще го скрия
да оцелее непокътнато
целувките ти го поливат...
зловещо пак дрънчат оковите.
на кой ли ад сме всички пленници...
отглеждам в себе си красивото,
събрало тленно и нетленното...
от страстите не съм изплашена.
ще чакам бурите да минат.
плътта не е в окови грешница
и любовта си има име...

19.01.2019 г.

вечер на езерото III

обагрена в лилаво белота
а птиците в съзвездие отлитат...
описват съвършената стрела
и пътя си към топлото намират...
вълшебно тайнство в падащия мрак
замръзнали капчуци и пътеки...
докосната от твоята ръка
не чувствам студ и тази близост свети...
вълнения, упойващи до страх
да можех с тези птици да политна...
дано е кратък пътят на нощта
дъхът ми на гръдта ти да утихне..

12.01.2019 г.

Нека идва годината

сам да случваш живота си
е каляска от пламъци
и конете пришпорени
бягат черен и бял...
през простори политнали
просвистява неистово
гръмотевична бурята
тътен, огън и жар...
оживяват картините
преминаващи вихрено
златни шпори-камбанки
неуморно звънят...
нека идва годината
ярко-слъчева с изгрева
на конете във гривата
и с каляска на път...

30.12.2018 г.

тържествуващо синьо...

да погледна не смея...
зад пердето е ясно
и почти януарско
тържествуващо синьо...

само лъч си поисках
декемврийското слънце
позаплете мечтите
неочакван орисник...

колко кратки са дните
изтощено и бързо
светлината се скрива
и окото притваря...

хоризонтът ликуващ
още миг ще е светло...
а студеният вятър
как не се налудува...

зимна ласкава вечер
светлинките примигват
извървяват се дните
само ти си далече...

26.12.2018 г. 

Мечта пред зима

И там, и там...
И в сън, и като в спомен...
В уютните прегръдки на съня,
нашепва мисли всеки лист отронен.
Не бърза да проходи и денят.
Ефирно капят слънчеви светулки -
по миглите ликува светлина.
На есен зряла грейналите клонки
помахват нежно, тихо шумолят.
Красиво тайнство в утрото напира,
а ние, позабравили съня,
отчайващо невярващи във нищо,
обръщаме надругаде глава...
И слънцето започва да си грее
банално, като всеки Божи ден.
Да видиш тази сутрешна магия,
очи не трябват, трябва ти сърце.
Сериозни бързаме, направо важни.
И толкова му трябва на света,
да стане сивкав и безцветен даже.
На две - на три отмятаме деня.
Когато блян не виждаш във мъглата,
се стелят просто есенни мъгли.
А времето изтича, като пясък.
Годините, иди че ги върни...
И там, и там... И в сън, и като в спомен,
едно прекрасно зрънце се таи.
Дали от него стръкче ще поникне?
Мечта пред зима, нека да поспи...

23.10.2018 г.

зимен вятър

зимен вятър
разпръснал следите
непознал топлина
светлината прогонил...

огън няма
не гори и в съня ми
той и него раздра
на отломки от спомен...

зимен вятър
захлопнал вратите
в танц безмълвен до грях
тъмнината извикал...

сам пирува
завихрил мъглите
само устите помнят
от искрата на допир...

думи гони
и потъвам в съня ти
моя път да намеря
ти ме търсиш наяве...

08.01.2018 г.

Мъртва точка

“Смелост – това е да дадеш на някого ключ от себе си.“
„Докарахме се до онзи момент, в който нито се мразим, нито се обичаме, нито можем да бъдем безразлични! Мъртвата точка на любовта…“
Милена Колева - Авелок

Ще събера последни сили за усмивката,
и с нея да възвърна проста истина.
Ще призова и вятъра да спре в косите ми -
камбанките за спомени разлистени.
Ефирен облак да се стели над ръката ти,
и да покрие с шепота на мислите
стаени болки, насъбрани през годините,
за да извика всичко непоискано.
Букет от нежност, разпилян до премаляване,
от допира изтръгва позабравени
но още силни, Боже, още колко истински
вълнения и чувства неподправени.
Докато мислим, рутината е погълнала
спонтанните реакции през времето,
разсмяхме Бог и с простичко вълнение,
отваря ни очите недвусмислено.
И ако стигнали сме в точката, където
кънти и не помръдва нищо повече,
и всяка гордост пет пари не струва вече,
да чуем, нека, песента на повика.
Такава мъртва точка само е убежище,
измамното око на урагана.
Ключът на някой даваш за сърцето си.
Това е смелост, не е мелодрама.

24.07.2018 г.

Пробуждане

Не посмях да се спра, да застина.
Само болките бавно изтривам.
А снегът и студът ще преминат.
Любовта преживява всемира.
Нека вълци да вият и хали,
а сълзите дъждът да изплаче.
В твоя поглед на топло се крия
и забравям съдбовните знаци.
Трескав спомен от сън, и поличба,
отесняли след време надежди.
Колко малко ни трябва, наистина,
всяка сутрин отново проглеждам.
Цяла нощ си изтривал сълзите ми,
до усмивка целувал и чакал
да се съмне и вече прогледнала,
да отворя сърце за съдбата.

11.12.2018 г.

Привилегия

Какво е привилегия да имам
една ръка, по-мека от вълните?
Отронен стон при всяка нежна дума,
в очите ти сияния извиква.
Дали е привилегия да искаш,
да преживееш всяка моя мисъл?
Усмивка, поглед, стоплените длани,
дъхът на утро, клоните разлистил?
Не, няма да броим порой от думи,
безбройни, като пролетните птици.
И нека пролетта да е жестока
в преходността на дивната си пищност.
За нас е привилегия небето,
тъй синьо, като че го няма...
И само облаците ни напомнят,
че времето изтича безвъзвратно.
Полъхва топло пролетният вятър,
донесъл мисли, вплетени в косите.
Красива привилегия за двама -
помисляш ти, а пулсът го прочита...

14.04.2018 г.

Дланите на Господ

Не са ме спрели спомена и нищото -
аз още чакам радостта различна.
Не тръгвай борбен, радостта е ничия.
Тя само много чистите обича.
Но пътят чака - болка всепроникваща.
Пред мен е само ледена забрава.
Зад мен стоят прозорецът и вишните.
Те чакат тихо и не ме предават.
За кратък стон милувката на времето
изтрива и рисунката на гълъб.
Изчезнал е мигът на сътворението
и вече никой гълъб не рисува.
Какво че с длани вечери постилам,
а сутрин лягат пеещи звездите..
Оставих дарове, където минах.
Какво ми струва, никой не попита.
Сега е топло, леко е наистина,
и болките изчезват неусетно...
От дланите на Господ сме поникнали
и пак във тях спасението ще срещнем...

17.10.2018 г.

                  https://www.unibit.bg/learning-activity/master/master-specialties

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Катя Кремзер
© e-Lit.info Сайт за литература, 2019