Не искам*

Не искам никакви войни
и фанатични атентати.
Не искам кървави следи
по приказните листопади.

Не искам страх да ни души
над пропасти, зад барикади.
Не искам нашите мечти
да са запалени на клади.

Не искам псевдобежанци
и алчни псевдодемократи...
Защото толкова боли,
когато черна е Земята ни...

15. 11. 2015
Ибиса, Испания
*Отзвук от атентатите в Париж на 13 ноември 2015 година

 

Хубавото предстои

Вече лошото е минало.
Бързо го отсей и загърби.
Птиче днес ти е намигнало –
хубавото утре предстои.

23.03.2016
Ибиса, Испания

 

Крехка същност

Проблеми, болки и тревоги,
облечени и босоноги,
към нас уверено препускат.
Поглъщат ни и бясно хрускат
човешката ни крехка същност.
Остава празната ни външност –
със скрупулите да се бори.
Сама със себе си да спори...

20.04.2016
Ибиса, Испания

 

Искам да ти кажа

От кутрето на крачето –
по-нагоре, леко, нежно –
ще плъзгам пръсти закачливи.
Вълнуващо опипващи,
те бавно ще напредват
по бедрата ти потрепващи.
На изящната извивка
ще заиграят предизвикващо...
Стремително ще продължат
към развълнуваните ти гърди...
По шията ще запълзят
към устните пулсиращи,
в очакване разтворени...
Така ще те докосвам...
С ръцете да ти кажа искам:
„Обичам те!”

9.05.2016, Ибиса, Испания

 

Морски пулс

Опиваш ме, море – сърце безбрежно.
И красотата ти – природна, свежа –
ми влива всеки ден живот-надежда...
И пулсът закипява неизбежно...

20.09.2016
Ибиса, Испания

 

Поетът не умира

               На Пейо Пеев

Поетът, знаем, не умира.
Словата му са глас на лира.
Душата му е стих безкраен.
Надежда, болка всеотдайна.
Подадена ръка в житата.
Запазен къс от красотата...
Оставил ли е своя диря,
Поетът, хора, не умира!

28.10.2016
Мадрид, Испания

 

Заветен миг

Да съм в Япония мечтая –
април, когато вишните цъфтят.
Да се разхождам като в Рая,
попиваща божествен аромат.

В тунел – дървета белоцветни,
във цвят да мога се преродя.
И вятърът – във миг заветен –
да ме отрони и да полетя...

23.01.2017
Мадрид, Испания

 

Моят свят

Живee всeки в собствен свят.
И аз си имам своя.
За тебе той е странен,
а за мен – крилат,
щом мечтите оцеляват
след прибоя.
Добре дошъл е в него –
стар и млад,
с когото мога да говоря.
И без значение –
религия, държава, град...
Но лошотията – далеч от мене,
моля!

24.01.2017
Мадрид, Испания

 

Летене без крила

И вече си на „ти” със самотата.
Привикваш да летиш и без крила.
Не пари под лъжичката вината.
Усмихват ти се други небеса...

29.01.2017
Мадрид, Испания

 

* * *

Душата си
за свобода
бих дала!
Но как ли –
без душа –
на свободата
да се насладя?...

21.02.2017
Мадрид, Испания

 

------------------------------------------------------------------------------------------

Малинка Цветкова, „Не искам”, София, 2017

------------------------------------------------------------------------------------------

© Малинка Цветкова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017

 

   
© E-LIT.INFO