На Иво
1.
Бялата страница вече не свети
драскат и пъплят по нея неща
пискат предлози, скимтят имена
остри кавички ловят редовете
Времето шава в прашния свитък
свалям палтото и тук ще остана
кой ще тъгува за пух от топола
липови чепки, кестенов цвят
щом без сезони е книжния свят
Котката нека друг да полива
с кактуса вечер да поиграе
друг да будува с вещите с птиците
и друг да лъска на минутите спиците
Тук съм добре и с луната сме трима
няма предмети - дихания има
Ли Бай върви по листата и свети
аз като топче олово потъвам
в ситния кварц на ветровете
Жалба на поета
Стопи ме топлината на ръцете
които месят
сребърни снежинки
и кални пътища източват…
Дали са там
под пластовете бели
пейзажите с реките
семената
плете ли паячето
бръмка ли пчелата…
И ти ли
Боже
в този малък свят
набъбнал от прозрачна благодат
избра да ме напишеш в кратък ямб
Не беше ли по твойте Божи сили
да ме разходиш
по брега на вековете
и да погледам слънцето как свети
през страниците тънки на Вергилий
---------------------------------------------------------------------------------------
© Мая Ангелова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016