В стаята на "аз-остта"
всяка нощ се трие битието
с болкогумичка
за да се прерисува
в сутрешния злак
* * *
раних те с ревност
и те скрих сред гардероба
между костюмите му
и пижамите
да ме спасиш от него тази нощ
май исках
а той с чаша вино
в сънена тревожност дойде
при мен като сръндак вежлив
замаян покрай бъдещата утрин
слисан след поднесения ден
и след това отвори гардероба
приседна там
при теб
ранен от мисъл
как мен
как теб и себе си
от всички ни до утре
да спаси
* * *
разрязах мрака
с острие от пепел
нарисувах си омая
от въжделения
постлах там в светлосиньо
белязано с парфюм и шоколад
рози и надежди
и сянката ти
нея ти откраднах
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Катя Софрониева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016