Без
Декемврийската ръка на зимата се е
катурнала
хрумвало му е
се е опитал
почти успял
живял е като другите
нормален бил и духовит
запомнил тази поза
използва я
понякога
но някога
не е любимата му дума
угрозен
е без значение
дали пердетата ще дръпне
нощем
Няма да се срути
Няма да се разшири и
Няма да заплаче
Сам е.
Tectonics
Внезапен си
и оглушавам от присъствието ти
едва едва прохождащ полъх
върху шията ми
предвещава
могъщото връхлитане на много въздух
да отстъпя
пак плътта ще се огъва
още повече ще се объркам
защото няма правилна посока
на обръщане
когато си препълнен и пределите
са се пропукали нелеп
и лесен е страхът
че завъртим ли се - ще си откликнем
отвъд приличието
и отвъд залъгванията когато
земните ни плочи се приплъзват
ти
поваляй се и натежавай върху мен
гърбът ти
нека да е стълб
за който да се хвана
и да се държа
Изпусна ли го
следващият оборот ще ни
изгуби без да можем да се
върнем
Cellphone
/клетката на моите приятелства/
Пръстите невръстни зомбита
затърсиха залазиха за
излаз
на море на звън на вятър
на една смокиня и българия една
залипсвана и залюлявана
на сухо
и на мокро
и на всякакво
моят подпетен пантоф
захвърлен в двора
на някаква мечта
мечта-клепач на клетка
разстояние
За всички, които биват обхващани от необясними тъги...
Обещах си
когато пак ми стане хубаво да пиша тогава
Години си мълчах.
Не се насилвах.
Бях тънка и свенлива непривично.
Привиквах се да уважавам повече.
Това, което съм.
И бях.
отшелник самурай самоучител
по аскетизъм
Спретвах се.
Емоциите ми полягаха
една до друга
гледаха се
разпознаваха се
и си подаваха ръка
Здравей,
си казвам често,
биваш ли?
Ъ-хъ, си отговарям,
Бивам.
Aquarius
Когато вчера утре оняден преди две минути
така ми се приискваше да съм дърво
и да съм своеволно в листите в листата си
и до едно
да ги разхвърлям и объркам и разпердушиня
помежду гълъби и котки да се поразсейвам
Обаче думичка да не продумам
NO NO
Любовта е много яко нещо
Но . Дървените ми очи са се
Обърнали
Навътре
И
Поглеждам се поглаждам се
NO NEED TO SORRY
Няма нужда да се обясняваме историите
всички са разказани
Приискваше ми се да съм дърво
каквото и да е но да е неподвижно
отвън
а вътре живо
да шуми
OH NOISY NOISY GOD
вчера утре вдругиден след две минути
нещо да си пее
да не спори
да не губи
да не побеждава
да въздиша ако ще въздиша
ала по-добре
да вдишва
MORE AIR
mooore aieeeer
* * *
България
е кръгъл златен хляб
житената питка е
България
е глътка
дъъълга
българска
гаргара
бирария
бира-риба
бира-скара
скачащо кебапче е
България
разгънат ластик
влак и облак
гара
/за двама, гара за никъде/
вик
Ия-ия-и-я-йааа
апач и хапче
за будуващи паисии
Е
Орисия
е
грешката е вярна
даваш ли
си сметка
даваш ли, даваш ли...
И все не давам.
На никой.
Тая мойта клетницата...
вярата...
Изговаряне на вдъхновението
Измръзналите хризантеми
се задъхват
и преглъщат прага...
То пристъпи.
Изпращах го и все едно
изпращах мъж,
който някак ми се свиди,
но е наложително
да си тръгне
да отиде другаде
да се върне пак
да не се завърне повече
Да ми остане подсъзнателен.
Съзнателно
да се преструвам,
че липсата му е нищожна,
нищо-нещо,
незначителна,
ще мине...
Аз съм силна, ще се справя -
ще купя нещо ново,
ще се размотавам,
ще посадя дърво,
цветя,
алея,
ще направя парк!
Ще гледам много спортните
канали
и ще прегракна от ентусиазъм
и тъй нататък
ще си продължа нататък
с железните обувки на очакването
докогато
Тогава клюмналите хоризонти
ще се разлюлеят,
облаците ще се разтопят,
ще замиришат
и ще го видя как подтичва през дъжда,
нахълтва,
хвърля в хола калните си
отпечатъци...
Ще му протегна кърпа да се изсуши
и ще отида да приготвя
банята.
Wrong river
Помня как
като пристъпихме в реката
една и същата течащата еднакво
имаше
Спомени от хлъзгави пъстърви още
неизвестни сьомги и разсънени блатики
имаше
Бистър пясък босите балончета
го вдигаха извирайки
нагоре имаше
течение
На излизане си куц и преговаряш
стъпките но патериците
на цялата ти памет
са сгрешени
------------------------------------------------------------------------------------------------
© Елена Янева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016