Слънцето не се усмихва.

Пада утринна мъгла.

Самотните брези притихват

и заронват сълза по сълза.

Цветята непрестанно вехнат,

лица опрели сред пръстта,

красотата им бързо изчезва,

зората не гали техните чела.

Лястовиците кичат жици

и свиват се в голям кръг,

те сякаш нижат броеници

за дългия чакан южен път.

Няма пеперуди да се нареждат

в танц с вихъра над поля

и през крила да прецеждат

бляскави капки роса.

Природата сега е тъжна,

навярно нещо я боли

и я кара да заплаче

за миналите летни дни...