Решила една нашенка веднъж да се напие, та да разбере,как се чувства пиян човек.Изчакала мъжа си да отиде на работа и слязла в мазето при бъчвата с вино.Наоълнила едно менче и го пресушила на един дъх.Облизала устни и си рвкла:,,Па то си било хубаво!,,И пак напълнила менчето,после потретила...

И на всяко изпито менче все си казвала,,Още си знам,,Колко менчета е изпила не е известно,но по едно време не успяла да каже,,Още си знам,, ."седнала на земята и не могла да стане.Заспала до бъчвата.,като забравила канелата отворена.Текло ВИНОТО,текло и заляло цялото помещение.Събудила се по някое време нашенката вир-вино.Из него плуваш няколко къде ли вълна.Нашенката ги взела за патици,стремително запълзяла в локвата вино да изгони патиците.,,Към, като гадини,,-викала,колкото и глас държи.За беда точно в този момент мъжът й се прибрал,чул крясъците в мазето и що да види:виното изпуснато и в него плува стопанката...Разбрал човекът каква е работата,че като взел една дряновица-хубаво наложил пияната си невеста.

На другия ден, като изтрезняла, тя попитала жените в селската баня:

-Абе, жени, от вино били ли турбина?

Те знаели за вчерашните й патила и отвърнали:

- Боли, как да не боли, особено,ако е придружено с дряновица.

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Мая Цекова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022

   
© E-LIT.INFO