Няма нищо общо между аспержите и безсмъртието на душата. Аспержите са зеленчук от семейството на аспарагусовите, зеленчук най-вкусен когато е задушен, полят с олио и оцет, и поръсен със сол и чер пипер. Има хора предпочитат с лимон вместо с оцет; великолепни на вкус са също така аспержите задушени с масло и поръсени с пармезан. С пържени яйца отгоре пак са много вкусни. Докато безсмъртието на душата е въпрос, който от векове занимава умовете на философите. Освен това аспержите стават за ядене, докато безсмъртието на душата не. То принадлежи тъй да се каже към света на идеите. Естествено на идеята в случая съответства нещо по-конкретно. Ще кажем, че безсмъртието на душата е своеобразно свойство на душата, качество на душата, с други думи понятие, което означава, че душите са безсмъртни. Но оставаме далеч от аспержите.
Другата съществена разлика е, че за безсмъртието на душата са написани далеч повече научни трудове, отколкото за аспержите. Така поне мисля аз. И още нещо: не всички вярват в безсмъртието на душата, докато всички вярват в съществуването на аспержите, никой не оспорва този факт. Макар че истина е обратното: можем да се съмняваме в съществуването на аспержите, но не и в безсмъртието на душата. Така или иначе, дори да е вярно, между тия две понятия съществува огромна разлика.
Без да говоря всичко останало, отличаващо едното от другото, а то съвсем не е малко.
Да видим все пак има ли нещо сходно между аспержите и безсмъртието на душата. Да, има - и двете общо взето минават за приятни неща. Действително, ако душата ни не беше безсмъртна, от нас нямаше да остане нищо и това щеше да е крайно неприятно. От друг порядък е удоволствието, което изпитваме, когато ядем аспержи.
Сещам се, че вече ми се е случвало да пиша за аналогията между аспержите и безсмъртието на душата: с други думи да казвам, че ако душата ни не беше безсмъртна, от нас нямаше да остане нищо: ако е безсмъртна обаче, ще остане от нас много, ще остане най-хубавата част от нас. От аспержите също ще остане много, но за съжаление не най-хубавата и най-благородната част. Дори бих казал, че ще остане най-калпавата, стъблото. Ще остане все пак голяма част от стъблото, което не важи за другите задушени зеленцуци, за спанака да речем, които се ядат изцяло. Не е изключено това да е единствената допирна точка между аспержите и безсмъртието на душата и се гордея, че я открих, макар и случайно, защото това повдига стойността на моите разсъждения и носи резултати, които надхвърлят най-смелите ми очаквания. Но да повторя, става дума за напълно формална външна аналогия, защото трудно могат да се сравняват стъблата на аспержите и безсмъртието на душата! Още повече, че установената аналогия важи не само за аспержите, но и до голяма степен за артишоците.
На заключение и за да турим край на тия разсъждения, тъй като липсата на подходящи резултати прави задачата ни крайно неблагодарна, длъжни сме да отбележим, че от който и край да подхванем въпроса, винаги ще стигнем до извода, че няма нищо общо между аспержите и безсмъртието на душата.
-------------------------------------------------------------------------
Превод от италиански: Евгения Динкова
-------------------------------------------------------------------------
© Акиле Кампаниле
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021