*
Литературата не държи на реномето си. Отдава се на прекалено много.
*
И най-престъпното съзнание си има своята ценностна скала.
*
Някои фалшификати тъй се изживяват като оригинали, че да не излязат от Лувъра.
*
От извора на невежеството напиване нямат.
*
Там, където никой не си е на мястото, място не можеш да си намериш.
*
Толкова сме големи в нищото, че не можем да излезем от него.
*
Националното им богатство е голям капитал. Експлоатират го само чужди.
*
По законите не естествения подбор се налагат онези, които не подбират по него.
*
Понякога лукса да се лекуваш ти обезсмисля живота.
*
Демокрацията е от женски род. Изнасилват я тоталитаристи.
*
За безскрупулността няма сезон.
*
Конюнктурата награждава писателите. От нея да не излязат.
*
Не излиза от антологиите. Може да го забравят.
*
Извън проблемите на бита нямаш право на смисъл.
*
Самодостатъчен си е в себичността си.
*
Той е личност в греха. Самоиздига се в него.
*
Така са единни в злото – сякаш доброто им носи най-голямото зло.
*
Висша форма на самосъхранение: Да надзираваш надзирателя си.
*
Високопоставен е в ниското. Придава му тежест.
*
Робството е като добре трениран плувец. Дори и да искат да го удавят, то пак ще изплува.
*
Пред новия Вавилон и птичките пеят в един глас.
*
Грехът обожествява.
*
Дотам е паднал, че да падне и под дъното.
*
По пътя на безпътицата всеки страничен път е надежда.
*
Предателят в него не се предава – като герой от съпротивата.
---------------------------------------------------------------------------------------
Дилян Бенев, "Гръмоблясъци", ИК "З. Стоянов", София, 2016
---------------------------------------------------------------------------------------
© Дилян Бенев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016