Загубата на мярка у човека е равносилна на самоограбване. Загубваш доверие, изгубваш приятели.- Наблюдавали ли сте танца на снежинките? Преди да паднат на земята, извършват невероятно кръгово движение сякаш оглеждат мястото, където ще стъпят. Каква великолепна игра.
- Понякога човек се заплита в сложни взаимоотношения. А как извън този свят да живее?
- Най-страшното е да живееш с човек, на когото твоята съдба е безразлична.
- Преди няколко дни в стаята ми влезе жена с много красиво лице, както и телосложение. Хубавата ѝ дълга коса бе прибрана с голяма черна панделка. Когато заговори, сякаш красотата ѝ се разпадна на парчета стъкла, така груб и отблъскващ беше гласът ѝ. Господи, защо на някои толкова много даваш и в същото време на други също толкова отнемаш?
- Не познавам добре изкуството на Светлин Русев, но мога да кажа, че с тъга и умиление разгледах изложбата му „Майка ми“ в галерия „Досев“. Натъжаваше ме промяната на майка му през годините. Чрез картините виждах как един живот си отива.
- Иисус Христос казва: Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях (Лука 6:31). Осмисляйки думите му, дръзвам да добавя: прави онова за ближния си, което и той би направил за теб. Така между вас ще се установи равнопоставеност и стремеж да се доказвате във взаимоотношенията, а това несъмнено ще ви направи по-добри и по-грижовни един към друг.
- Мъж и жена се караха. Явно бяха глухонеми. Крещяха не с думи, а с ритници. Ужасяващо е да гледаш такава картина…
- Няма нищо по-страшно от това да разбереш, че си ненужен никому. Тогава неизбежно идва и другият момент – решението да се лишиш от всичко и всички. Може би и самоубийствата са породени от подобни мисли.
- Каква огромна сила е имала Дора Габе! Отказва се от вярата си в името на любовта. А после… Само духовно силният човек може да се извиси над житейските грижи и да заживее в свой свят.
- Старческите петна се явяват по ръцете ни още когато сме на тридесет години. Навярно природата бърза да ни бележи със знаците на старостта.
- Обажда ми се Блага Димитрова с много разтревожен глас. Тръгвам веднага. Майка ѝ лежи безпомощно на леглото. Звъним на „Бърза помощ“. Д-р Аначков я преглежда внимателно. Майка ѝ е получила инсулт. Силно притеснена Блага говори, спомня си родителската грижовност и трудолюбие.
- За някои умрелият сякаш никога не е живял.
- Всеки падащ лист отеква в сърцето ми като сълза.
- В спомените си често се връщам в последния час от ученическите си години. Като днес си спомням изправена на катедрата класната ни ръководителка, която каза: „Пожелавам ви разумът да надделява над чувствата. Обратното ще ви носи страдания и неприятности“.
- Всяка сутрин събуждах малката си дъщеричка с усмивка. Правейки това, исках да я науча щом отвори очи да се засмива вярвайки, че така по-лесно ще приема настъпващия ден. Мисля, че го постигнах.
- Животът ни е даден от Бог, за да го изживеем честно и почтено. В противен случай за всяка грешка ще заплащаме жестоко. А защо да не кажем: не можем да лъжем живота си или пък защо да нямаме доверие на живота, който ни е даден, а все се опитваме да се надлъгваме с него. Резултатът е ясен.
- Студена зимна вечер. Почти няма хора по улиците. Бързам за вкъщи. Точно на ъгъла на ул. „Ген. Паренсов“ и ул. „Л. Каравелов“ ме спира елегантен мъж и в знак на уважение сваля шапка. Прилича ми на акад. Петър Динеков. Пита ме за Блага Димитрова и за нейната майка, добавяйки: „В Блага има едно изключително съчетание на талант и характер и това я прави обичан и търсен автор“. Съгласявам се и си пожелаваме спокойна нощ.
- Странна е логиката на забогателите по нечестен начин. Стават милионери, та дори и милиардери в евро и долари. Хем крадат, хем ходят по манастири и църкви – правят дарения. Нещастници, нима не знаят, че точно такива като тях Иисус Христос нарича лицемери пред светия олтар?
- На по-зряла възраст обидите се превръщат в незарастващи рани и болят до края. (По повод Разногласици – есета 1989-1995) на Блага Димитрова.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Антонова, М. Между деня и нощта, Изд. Ковачев, София, 2008, с. 56, ISBN: 978-954-877-574-8.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Мария Антонова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022