И ето пак е зима!
Чернилката покрива се
от сняг.
Рояк снежинки
своя танц подхващат,
въртят се и кръжат…
Във мистика
градът обвит е,
като светът на Баскервилд…
Стаява се надежда в мен,
стоманената сивота,
покров от пухкав сняг да има
и неговата белота
душите да разкрие,
сърцата да разтвори,
преливащи с любов
и този град да стане
красив и чисто нов.
Танцувайте снежинки,
частици от любов,
пчелици от надежда,
душици от живот.
Вълшебницата Зима
пилее ви навред …
Живот човешки,
стопяващ се във вечността…
