Здравко Кисьов е роден на 1 януари 1937 г. в гр. Завет, Разградска област, но почти целият му живот е свързан с град Русе, където е рабо¬тил като журналист и редактор на литератур¬ни издания. Водеща фигура сред групата на „сърдитите млади поети“ в Русе от началото на 60-те години на миналия век и автор на програмния текст към изданието „Поетическо вероизповедание“ на сърдитите поети (декември 1962 г.). Член на Съ¬ю¬за на бъл¬гар¬с¬ки¬те писате¬ли (от 1970 г.) и на Съюза на преводачите в България (от 1974 г.). Бил е зам.-председател на Клуба на дейците на културата в Русе. Той е основател и първият председател на Дружеството на писателите в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991 г., а също така и един от основателите и отговорен редактор на Телевизионния център към БНТ в Русе, както и основател и главен редактор на литературния алманах „Светлоструй“ (от 1982 до 1991 г.).
Автор е на поетическите книги: Откровение (1962), Монолози (1966), Покана за песен (1972), Баладичен час (1974), Вътрешен пейзаж (1976), И все сънувам хълм (1976), Необходима болка (1978), Безкрили ангели (1981), Местожителство (1982), Зрение (1984), Отличителен белег (избрано, 1985), Дихание (избрано, 1987), Тайнопис (любовна лирика, 1987), Показания (1990), Ежедневни разпятия (1995), Канон (избрано, 2002), Небесен глас (2002), Обратно време (избрано, 2007) и на пътеписната книга за Латвия – Между солена и сладка вода (1977).
В началото на 2015 г. (малко след като поетът си отива от този свят) излиза неговата последна книга Рефлексии, която той не успява да дочака. През януари 2017 г., по повод 80-годишнината от неговото рождение, е публикувана книга с негови последни стихотворения – Отвъдно време, под съставителството на неговия син – поет и художник – Роман Кисьов.
Книги на други езици: Laiks milet (Време за обич), на латвийски език, превод: Ояр Вациетис и Имант Зиедонис, (Liesma, Рига, Латвия, 1978), Starp salo udeni un saldudeni (Между солена и сладка вода), на латвийски език, превод: Винифред Краучис, (Liesma, Рига, Латвия, 1980), Czystopis (Светлопис), на полски език, превод: Войчех Галонзка (Miniatura, Краков, Полша, 2007).
Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, испански, гръцки, руски, полски, украински, белоруски, литовски, латвийски, естонски, унгарски, словашки, румънски, сръбски, македонски, албански, турски, чувашки...
Книги на Здравко Кисьов се намират в Британската библиотека в Лондон, Конгресната библиотека във Вашингтон, университетските библиотеки в Оксфорт, Харвард и много други.
Известен е и като преводач на поезия, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Участвал е в редица международни писателски форуми и поетически фестивали.
Удостояван е с високи наши и чуждестранни отличия и награди, сред които: Орден „Кирил и Методий“ I степен (1982), Заслужил деятел на Българската култура (1987), Златен знак на Съюза на преводачите в България, Награда „Русе“ за изкуство и култура (1987), Заслужил за Полската култура (2002), Кавалер на ордена „Кръст на земята на Марияна“ за особени заслуги към Република Естония (2009), Международна литературна награда „Тудор Аргези“, Румъния (2011), почетен диплом „За принос към българската литература“ на СБП, по повод 100-годишнината на Съюза на българските писатели (2014) и др. Почетен гражданин на град Русе (2007).
Почива на 23 януари 2015 г. в Русе, на 78-годишна възраст.
Публикации в сайта:
---------------------------------------------------------------------------------------
© Здравко Кисьов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017