Диана Петкова за себе си:
Родена съм. Живея. Учих. После работих и учих. След това работих. Имаше времена, в които не работех. Но не е имало време, в което хич нищо да не уча. Животът сам по себе си е едно голямо учене. А на мен ми се случи късметът да е огромно.
Живея. Творците, гледам, все на особени места живеят – кой на Бермудите, кой на Канарите. А аз съм си на село, най-много да сложа едни бермуди и да се кача на канарата там край селото, до реката – Скалата, ама не ми стиска да рипна от нея във вира, щото се иска плуване. А то плуването е тънка работа: къде по течението да се движиш, къде водовъртеж да избегнеш, къде някоя риба да подритнеш. А аз все във водовъртежите се озовавам.
Написала съм. И каквото съм написала, след време съм го изгорила. По едно време, неотдавна, срещнах една жена, която ме накара да записвам всичко и да го запазвам. Но аз вече бях скъсала с многословието и пишех само хайку. Тя ме накара да пиша, запазвам и публикувам хайку. Бог да я благослови и умножи късметите ѝ!
Обичам. И се радвам. И пак ще обичам. Въпреки. Защото в това е Смисълът.
Публикации в сайта:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Диана Петкова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016