030042МОРЗ. Тук няма да говорим за азбуката на Самюъл Морз, с която той остава в историята. „Морз” е новата поетична книга на Таня Николова, издадена от Фондация „Буквите”. Премиерата се състоя преди дни във Военния клуб в София, но предполагам, че стихосбирката ще бъде предмет и за още поетически четения. Художничката Ивз Андонова е автор на специфичния графичен дизайн на книгата, а под редакторството на Силвия Томова са подбрани и подредени поетичните текстове в томчето.

С помощта на хората и на другите стихии
добре се е потрудило времето върху нея.

Най-напред е отнело носа й,
после гениталиите,
пръстите на ръцете и на краката,
след години ръцете, една по една,
лявото бедро и дясното бедро,
раменете, главата и задните части,
а после е превръщало всичко
в отломки, чакъл и пясък.

паул целан

а тя ще те пита всеки път
няма ли да избереш щастието
по златния път на дните извън тъгата си
ни любов я наричай ни смърт
тя се именува самота
дръзновение пред Бога
трябва ли да се превърнеш във вълк
за да разбереш най-сетне
истината за хората и сълзите им
съкрушение
саморазрушение
в снеговете на отчаянието и погребаните дни
колко пъти ти казвах че те обичам
години потънали
тъмна съдба надежди огънати
железни сърца мигове излетели към висините на скръбта
битието не се променя към по-добре но става по-зле
изписаните години в самота
черната изолация на безнадеждата
вече дори няма гняв остана болка и пустота
трябваше да полудея за да бъда разбран от света
всичко е сериозно като окончателна раздяла
пръсваща останките от сърцето ти
из пясъците на съжалението
не се самосъжалявай
това ще ти повтарят постоянно
ние мразим риданията на падналия
много повече отколкото сме способни да обичаме
ние сме крехките вейки на преходността
ние сме слугите на забравата и злото
ние обичаме ешафодите зрелищата и смъртта отдалече
остани си в самотата брате
но разруши килията на тъмната си обреченост
и ще имаш поне една душа на твоя страна: своята

На...

Пристъпих в светлината на очите ти
и си направих малка бяла къщичка
сред приказка от щир и бели рози.
Потънах в благи сънища и радост
под нежни мериносови завивки.

 

 

010050Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

В края на 90-те години на миналия век е гост-редактор във вестник „Литературен форум“, както и водещ на рубриката „Идиот“ в същото издание.

Има множество публикации в българския културен печат от 1990 г. насам – поезия, проза, текстове за кино, есета и публицистика.

   

 

Alternative Medicine

Безплатни онлайн консултации по хомеопатия, мануална терапия и алтернативна медицина.

   

Добре дошли!  

   

Последни мнения  

  • Няма мнения
   

Кой е тук?  

В момента има 48  гости и няма потребители и в сайта

   
© E-LIT.INFO