Малко след като свърши мача, настана навалица пред входовете на стадиона. Таничка изгуби приятелите си сред навалицата. Почти излезе о стадиона, нямаше смисъл да ги чака, така или иначе те слизаха на различни спирки от автобуса. Прохладният въздух се удари в гърдите на момичето. Таничка придърпа ръкавите на анцуга си. Нямаие как да са минали пред нея, бухналата червена коса на Нели се разпознаваше навсякъде. Момичето се огледа, придърпа ръкавите още веднъж и се запъти към спирката.


Излекувай моите противоречия…
Никакви лекарства не помагат –
с дланите си го стори.
После ще опитам да обезболя
твоите страдания.
Виждам –
все тъй тъжни
и невярващи са твоите очи,
Мислиш си, че няма да успея.
Да, безсилен съм – едва ли
ще понамалиш цигарите.-
И почти е невъзможно
самотата да отместя –
цяла планина е тя…
Въпреки това,
с нещо съкровено
ще възвърна
в теб живота.
Знам – онази,
най-блажената усмивка – е
все тъй недокосната от времето.
Като плахо птиче
я задръж в дланта.
Пърхаща и подмладена,
разпери криле – и полети…

----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016

Никой не очакваше, че старият майстор на велосипеди от работилничката под партера ще остави завещание. Смъртта му изненада обитателите на голямата сива къща с грапава циментова мазилка, каквато вече никъде не се правеше, и ги хвърли в недоу-мение. Те не бяха чували майстора да има роднини. Той се бе заселил в къщата преди всички други и макар че напоследък някои от апартаментите бяха дадени на изплаща-не, повечето все още оставаха оборотни и малцина от обитателите им бяха прекарали в къщата повече от пет-шест години. Всички го познаваха, но почти никой не знаеше нещо повече за него. Това незнание бе съвсем естествено и никой не изпитваше угри-зение заради него. Никой не проявяваше и някаква особена или преднамерена учти-вост към него и не го разпитваше за това-онова – майсторът и без това не можеше да им отговори – беше ням и прекарваше дните си в сумрачното мазе под входа. Единст-веният му приятел бе момчето от четвъртия етаж, чийто баща не живееше със семейството.

010029Мина Кръстева е родена на 10.06.1956 г. в с. Ген. Инзово, Ямболско. Живее и твори в Бургас.

Книги:

010026Ирен Петрова за себе си:

Казвам се Ирен Петрова (Iren Folie). Родена съм на 11.03.1993 г. в София. Уча социална педагогика в Софийски университет "Св. Климент Охридски".

   

veni travel

   

Книгохранилището

   

Добре дошли!  

   

Последни мнения  

  • Няма мнения
   

Кой е тук?  

В момента има 33  гости и няма потребители и в сайта

   
© E-LIT.INFO