Есенни слънчогледи

Слънчогледите
тъгуват по лятото,
чернеят пити.

дървото в двора -
старица прегърбена,
метна за сбогом

Черните паяци
опасват времето,
съшиват спомените.

Клоните - черни
вдовици, на плодовете
шепнат притча.

Сребърна луна
нарича сънищата
в есенната нощ.

кратер без огън,
дървета без корени
тихичко стенат.

шарен листопад
палува с децата,
есенна соната

дървото оголя,
опълчи се на вятъра,
листата капят.

Дърветата се обичат,
сплетени клони,
влюбено шептят.

Бялата луна
чука на прозореца-
нощни флиртове.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------