Човек се ражда в грях, живее в грях и грешен умира. Въпроса е дали и доколко във всичкото това нещо е имало любов/която реваншира/ греха ,или просто еротика,която осмисля греха.Любовта и еротиката са спомен за "друг живот",при всички положения по-истински, защото се реализира в нашите сэнища и мечти и тогава той добива плътност и смисъл,тоест, явява се в своята същност.Еротизма при човека,като "спомен-реалност" се появява/неосъзнато,но най -истинско/ след третата,четвъртата година,после известно време изчезва и идва със страшна сила в пубертета/твърде индивидуално/ след 13-14=ата година, и продължава до към 19=20-ата година. Пак повтарям,всичко това е твърде условно,защото при някой продължава до края на живота. Но все таки ,еротизма и желанието за секс са различни неща и не трябва да се смесват.И едното и другото отпадат бавно и естествено с напредването на годините.Ала трябва да се знае,че те са от различни светове .Еротиката е от царството на сенките/спомени от друг живот/А секса от царството на времето.И колкото да не ви се иска- времето е убиец.От друга страна сенките и смъртта,често се срещат. Основно в нашите сънища .Остава в нас ,само онази част, като желание да любим,но не като сън и илюзия,а като съпротива на нашата " химия на смъртта",самотата и нищото... Докато в тебе съществува еротика,значи ти си творец.Умре ли тя,умира твореца,умираш и ти.

Отначало човек проектира света като огромен Ерос.Няма нищо по-велико и по-истинско от тази приумица на Бога,а от друга ,нищо по унизително към човека,от страна на Бога,че постепенно ероса го изоставя,докато се слеят в едно Ерос и Танатос. Е,сигурно господ се е пошегувал с нас ,но явно познавайки човешкия род е взел правилно решение.Та нали иначе земята ще се превърне в Содом и Гомор И отдавна да сме изгинали,като динозавритеИстинската любов е любовта към Бога .Тук,обаче, човек я заменя с любовта към жената,,съответно към мъжа,децата и изобщо към ближния Ние-"долния свят" сме архетип на Горния свят/.Ние,падналите души от долния свят трудно намираме смисъл да обичаме нещо което не виждаме,а нещо което е като нас от плът,кръв,чувства,страсти/грях-ерос. Да обичаш абстрактно не е нито любов, нито грях.То е отдаденост.И е дадено на малко хора.Ние,обикновените хора,можем само да си спомняме за Божествената любов.Но понеже не може да се живее без любов и на този свят,ние людете сме я проектирали върху себеподобните си Тази изгубеност на целостта ни кара да търсим себе си.Ражда се самосъзнанието.Тази божествена частица отнема донякъде греха от нас,припомня ни за себе си,в мигове,когато най- много ни тежи изгубената цялост и ни кара да творим. Творчеството е търсенето на целоста. Целостта е любов,а любовта е творчество.Без истинска еротика няма любов,та значи няма творчество.Ерос е свързващото звено между любовта и секса.Човек живее толкова,колкото дълго продължи любовта му,тоест меччтите му. Спрях се на този въпрос, тъй като в един миг осъзнах,че и Горния и долния/паднал/ свят, са само две форми на нашето битие.Два свята ,безкрайно отдалечени,но и съвсем близки,в своята неотделимост.

Та още в древната книга Кабала е казано:" Вътре е тайната на Небесния човек.Като земния човек,Небесният Адам е вътрешен и всичко се извършва долу така,както и горе.Всяка форма в която няма мъжки и женски принципи не е висша и пълна форма..Човекът служи като посредник и връзка между Бога и природата.Когато светът е нисш,-се казва Sohar-e-Одухотворен от желанието,от пламенната жажда на "висшия свят" да спаси "нисшия",той нисхожда към него." И му дарява любов.С нейните безкрайни разновидности.От удоволствията на секса,през мечтите на Ероса,през тайнствата на танатоса,та чак до любовта към Бога.