Пъстървата или "Златната река"
Пъстървата има характерна перка, така наречената "мазна перка". Гърбът й е с маслиненозелен цвят, а страните й са златистожълто-кафяви. По тялото и има дребни,кръгли,оранжеви или червени петна,заобиколени със светла ивица. От двете страни на тялото има широка лента с цветовете на небесната дъга, откъдето носи и името си. Коремните й перки са наситено червени,с хармонична бялаили черна ивица.
Когато бях дете, реката течеше бистра,като детско око. Рибите играеха кротко и бяха щастливи. Особено есента, когато намаляваше водата и те се събираха в клиновидна редица, като птиците, и прецеждаха водата срещу течението на реката. Едва помръдваха с перките и опашките, за да се задържат на едно място и бяхя толкова уязвими и истински, че аз се прехласвах с часове да ги гледам. Реката беше малка, но бистра и хладна, високо в планината. Сред пъстървите имаше и златни рибки. Не са плод на моето въображение. Бяха истински, със златни перки,златни опашки и изобщо целите бяха от злато. Хранеха се само с клей и малки златинки, не бяха хищници, но пъстървите не ги закачаха..Дори им разрешаваха да се подредят в тeхния клиновид. Рибешка им работа,това го няма сред хората.
Те ми откраднаха реката.Моята златна река.
Не знам кой дявол ме накара да споделя с най-големия мошеник на Априлци - Бедния, че реката носи злато. Тогава съм бил наивник и най-вероятно съм се надявал, че той ще ми помогне с пари и ние заедно ще работим. Тоест,да направим срециалното корито, което беше доста скъпо за времето си/коритото на Язон/, което бях измислил, констроирал и начертал /не без помоща на Библията/, но в различен вариант. Бях убеден, че с него могат да се улавят люспите на златхинките, които се носеха по коритото на "Моята река". Даже му казах, че ако инвестира две трети са за него, останалото за мен. Той се съгласи, поклати глава и рече, че ще видим. Още докато му обяснявах, усетих как нещо се обръща в него. Очите му светнаха, стана нервен, започна да се върти на стола и обърна разговора в друга посока Все едно нищо не е чул.
Месец след този случай отидох да видя реката. Имах лоши предчувствия, но това, което видях, надмина всичките ми въображаеми страхове. От нея/реката/ не бе останало нищо. Бедния се съюзил с друг богаташ/зер го е страх да направи нещо сам/ Щото нали знаете, че краставите магарета през девет баира се надушват. И започнали работа..Ама наистина сериозна работа!
Накупили техника/най модерната за тази цел,ала забранена,не като" рухото на Язон"/, моето безобидно корито/ и започнали да търсят злато. Коритото на горката река бе превърнато в неузнаваем, лунен пеизаж. Булдозерите бяха изринали не само пясъка и чакъла, а и камъните бяха натрупали на огромни камари на 200 метра от реката.
Дърветата наоколо бяха набутани все едно е минало торнадо. Бяха мобилизирали цяla армия от цигани да претърсват с драги и сита всяка дупка по скалите, а и да изсмукват водата и да я прецеждат. Драгите бяха толкома мощтни, че изсмуkваха почти всичката вода от реката и я прекарваха през сита. Но и това не им бе стигнало в ужасяващащата лакомия, ами след ситата бяха вкарали цялата река в тръби, които на около 20-ина метра бяха поставили различни мрежи/сита с различни размери на пропускливост и улавяне. Осъзнах колко съм наивен и глупав, но със някакво хладно спокойствие. Все еdно нищо не се отнасяше до мене. Болеше ме само за реката. След малко пристигнаха с джиповете си и Бедния и Пумчо и без да се церемонят, ме изгониха и ми забраниха да стъпвам повече на това място. Тръгнах бавно надолу по реката и ми се ревеше, ама аз пък не щях да ревa. Тя.течеше бавно, унило и без желание да бъде река. Не беше мътна, а кална. Въздух в нея нямаше и рибите бяха обърнали коремчетата си. Някоi още се мятаха, мъчеха се да поемат вyздух, но скоро и те умираха.
Измряха и златните рибки, защото вече нямаше златинки, с които да се храняt. Проклети да са - казах си на глас, докато вървях и даже май вече тичах, ала не го почувствах истински, щото в този миг бях убеден, че те са нещастни хора. Че природата или Бог рано или късно ще им въздаде заслуженото.мразя думата "отмъщение". /Бог не мрази, следователно не отмъщава/. А ми хрумна и друго, че те ме гонят и мразят не за друго, а защото съм беден. Те не обичат бедните като мен, защото мразят всичко, което са били или им напомня за това. Това са били най бедните хора, оwчари, свинари, неуки, без занаят, щото нямат и идеи, ала комунизма им даде шанс да крадат, да лъжат и да убиват..Некъдърниците станаха новите владетели на държавата. Така за съжаление е и до ден днешен. Котират се лицемерите, мошениците и безкрупулните хора, за които светът е злато и пари. Жалки са. Обаче са силни. Избиха рибата, изловшха златото и забогатяха неистово. Направиха къщи, фабрики, накупиха си най-скъпите коли и яхти. Кораби купиха и умни хора си купиха да им служат. Сега всички сме им измекяри и слуги. Къде да идеш. Железният закон на живота,в държава на предатели и сатрапи живеят само подобните ИМ. Реших да не се занимавам с тях, макар, че сънувах "Моята река" всяка нощ. По-късно чувах, че и двамата били нещо превъртели. Единият бил в лудница, а на другият му изсъхвала душата. И макар че им бях простил, всяка нощ, несъзнателно, им пусках по един куршум, но те не умираха. Щото няма какво да убиеш освен душата.А те я нямаха. И никога не са я имали. Аз убивах себе си и моята река. И въпреки всичко,тя си остана МОЯ. Вътре в душата ми.Те я използваха, аз я обичам.