Когато чух за пръв път  „Пинк флойд”, повярвах, че съм намерил Бога  в сърцето си.От този миг на сетне, моето същностно занимание беше да обектrвирам този Бог. С прости думи казано:Бих, искал да  споделя това чувство с останалия свят.За съжаление, с годините разбрах, че това не е възможно... Ние не обичаме една и съща музика. 
 

 Изпитах истинска радост при  съобщението за откритието  на  божествената частица  -  Хигс бозона. Това бе крачка към осъществяване на мечтата ми.
    
Макар да упорстват и да не си признават, виждаме как учените все повече се доближават до Бога. А и какво по прекрасно от това, един ден религия и наука да се слеят в едно и взаимно да се признаят.

   

 Преминавайки през определена граница/с цялата условност на това понятие/, частицата, наречена Хигс бозон, превръща безплътното нищо в материя и време/в  плътност/.

 

А и по какъв друг начин Господ може да ни покаже част от себе си/ за да не сме съвсем изгубени/, освен да се въплати чрез бозона в главите на учените от ЦЕРН и премине,макар за част от секундата, границата между безплътната вечност,към окаяната материя, време, пространство/ПЛЪТНОСТ/ - тъждествено на смърт.
  
От казаното дотук може да се направи извода, че измеренията на божественото и плътското са в коренно противоположни светове. Но по-важното е, че те понякога имат своите допирателни ,които, дори подозираме/колкото и кощунствено да е/ се сливат.

 

Неслучайно Христос се въплъщава в земна плът, страда със страданието на земляните и умира в тази плът, възкръсвайки за вечен живот.С това Христос и Бог Отец ни учат, че животът в плътта е част от живота във Вечността. Една незначителна,бледа сянка на истинския живот, ала все пак сянка в плът, в която е жива надеждата за смърт – безсмъртие Христово.

   

А може би е вярна и обратната теза, която някои от учените защитават-смъртта е предел и всички тия божествени частици и черни дупки са само илюзии. По този въпрос мълчи и Господ, и Вселената. Мълчи оглушително. Само човеците се опитват да надникнат отвъд. Често им се казва, че е опасно,и все таки любоп итството и въображението на учените е на път да направи пробив и да поумилостиви Всевишния с своята упоритост и желание да търсят истината, стенейки.

    

Ще кажа нещо грешно/аз тъй и тъй съм си грешен/, но имам чувството, че Бог се е пошегувал с нас в някой миг на фрустрация или космическа скука и ни е подхвърлил зарчетата, за да си поиграе. Людете не му останали длъжни и му ги върнали обратно с две шестици, отмъщавайки си на него и на себе си. На Създателя какво можеш да сториш,себе си наказали със смърт. Това било тяхното отмъщение,но и спасение.. Тъй че тайнството не е нито в  живота, нито във вечността, то е в смъртта.Тя е врата зад която стои нищото, цялото или вечното.

 

И тук на свой ред идва резонния въпрос: Ако ние сме частица от Бога, то и той би трябвало да бъде част от нас. Милиардна, но все пак част. И, макар и безплътна, такава част, тя умира като нас, заедно с нас. Иначе, какъв Бог е той, захвърлил ни в плътното/плътско/ време-пространсво, а не може да ни даде надежда,че в акта на смъртта, ние  ще преминем обратно  през Хигс бозона и ще се върнем „У ДОМА”.

 

Прости ми, Господи, че толкова пъти скверних името ти. Но светът е ужасен .Всички сме изоставени и самотни и това ни прави неблагодарни. Открий ни се повече,не само чрез Христа и ЦЕРН и ние ще повярваме в Тебе. В противен случай сме изгубени. Светът върви към гибел.
    
   В едно съм сигурен – че на този свят не съм се занимавал с нищо друго истинско, освен да те търся и никога да не те намирам/освен в няколко случая,като с "Пинк флойд"/..Докосвал съм се до теб само когато Ти снисходително го поискаш,а да откриеш Хигс бозона/границата в себе си/това не е ли твоята благодат, която даваш за миг на тия, които те търсяг и обичат...

 

     Възкресението е Тайнството на небето. Хигс бозонът е тайнството на Вселената. И двете са едно и също. Тайнството на Вечността, която се шегува свойски/друго не може да прави/ и тайнството на плътността,/плътта/, която се смее през сълзи.

 

19.07.2012 г.

                           

   
© E-LIT.INFO