*
Ни лъх не дъхва над полени,
ни трепва лист по дървеса,
огледва ведър лик небето
в море от бисерна роса.
В зори ранил на път, аз дишам
на лятно утро свежестта –
и милва ми душата бодра
за лек път охолна мечта,
За лек път, за почивка тиха
през ясна вечер в родний кът,
където ме с милувка чака
на мойто щастие сънят.
*
Безумний вихър на живота
подмята го насам-натам –
в безумний вихър на живота
безумно той се хвърля сам.
В безумний вихър на живота
де той ще спре? На кой ли бряг?
В безумний вихър на живота
тежко на тръгналий без стяг.
*
Во стаичката пръска аромат
оставена от тебе китка цвете,
тоз аромат душата ми в мечти
при теб унася, свидно мое дете.
И виждам те, унесена в мечти
за мен, подпряла чело на ръцете...
Во стаичката пръска аромат
оставена от тебе китка цвете.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Из *Сън за щастие*
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Пенчо Славейков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011